Празници на народите - Байрам и Пасха
Какво е Пасхата?
Отговорът на Библията
Пасхата е юдейският празник, който напомнял на израилтяните как Бог ги освободил от египетско робство през 1513 г. пр.н.е. Бог им наредил да честват това важно събитие на 14–ия ден от юдейския месец авив, който по–късно бил наречен нисан. (Изход 12:42; Левит 23:5)
Защо се нарича Пасха?
Думата „пасха“ произлиза от еврейска дума, която означава „отминавам“. Тя се отнася за времето, когато Бог пощадил израилтяните при бедствието, което убило всички първородни в Египет. (Изход 12:27; 13:15) Преди да нанесе това унищожително бедствие, Бог наредил на израилтяните да напръскат вратите си с кръвта на заколено агне или яре. (Изход 12:21, 22) Бог щял да види този знак и щял да отмине домовете им и да пощади първородните им. (Изход 12:7, 13)
Как се чествала Пасхата в библейски времена?
Бог дал на израилтяните напътствия как да отпразнуват първата Пасха. * Ето някои характеристики на празника, записани в Библията:
Жертва: На 10–ия ден от месец авив (нисан) семействата избирали едногодишно агне (или яре) и на 14–ия ден го колели. На първата Пасха юдеите напръскали с кръвта му стълбовете и горния праг на вратите си, изпекли животното цяло и го изяли. (Изход 12:3–9)
Храна: Освен агнето (или ярето) на пасхалната вечеря израилтяните ядели безквасни питки и горчиви растения. (Изход 12:8)
Празник: Израилтяните чествали Празника на безквасните питки в продължение на седем дни след Пасхата и през това време не ядели заквасен хляб. (Изход 12:17–20; 2 Летописи 30:21)
Обучение: По време на Пасхата родителите учели децата си за Йехова Бог. (Изход 12:25–27)
Пътуване: След време израилтяните пътували до Йерусалим, за да честват Пасхата. (Второзаконие 16:5–7; Лука 2:41)
Други обичаи: В дните на Исус на празника също се пиело вино и се пеели песни. (Матей 26:19, 30; Лука 22:15–18)
Погрешни схващания за Пасхата
Погрешно схващане: Израилтяните ядели пасхалната вечеря на 15–и нисан.
Факт: Бог наредил на израилтяните да заколят агне точно след залез слънце на 14–и нисан и да го изядат същата нощ. (Изход 12:6, 8) За израилтяните дните започвали и свършвали при залез слънце. (Левит 23:32) Следователно те колели агнето и ядели пасхалната вечеря в началото на 14–и нисан.
Погрешно схващане: Християните трябва да празнуват Пасхата.
Факт: След като Исус отпразнувал Пасхата на 14–и нисан 33 г. той установил едно ново честване — Вечерята на Господаря. (Лука 22:19, 20; 1 Коринтяни 11:20) Тази вечеря заменила Пасхата, тъй като напомня за жертвата на „Христос, нашата пасха“. (1 Коринтяни 5:7) Изкупителната жертва на Исус превъзхожда пасхалната жертва, понеже освобождава всички хора от робството на греха и смъртта. (Матей 20:28; Евреи 9:15)
КУРБАН БАЙРАМ
Курбан байрамът е един от най-важните празници на мюсюлманите, отбелязващ края на хаджа (поклонничеството) в Мека. Тъй като мюсюлманският календар следва лунните цикли, байрамът няма постоянна дата и всяка година се измества напред с 10 дни спрямо предходната, като Курбан байрамът е 70 дни след Рамазан байрамът.
Отбелязването на Курбан байрама чества един сюжет, залегнал в основата на трите аврамически религии юдаизъм, християнство и ислям, а именно Аврамовата жертва. В ислямската традиция това е Ибрахимовата жертва по името на пророка Ибрахим, който трябвало да пожертва за бога най-скъпото си – своя син Исмаил, но Аллах в последния момент заменил момчето с овен. Този митологичен разказ за вярата на човека и милостта на бога се ознаменува ежегодно от мюсюлманите по света с жертвоприношение, като тържествата продължават от 3 до 7 дни.
Курбан байрамът е водещ празник и за мюсюлманите в България. Широко разпространена е представата, че пренесеното в жертва животно ще пренесе човек след смъртта му по тънкия като косъм мост, водещ към отвъдния свят. Същевременно се смята, че курбан трябва да дават само хората, които имат финансовата възможност за това. Денят, предхождащ байрама, се нарича арифе и на него се почитат починалите близки, като се раздават мекици.
Празникът започва със сутрeшна молитва на мъжете в джамията. За жертвоприношението се избира овен без дефекти. Руното му се къносва на определени места. След това животното се захранва, а на очите му се слага кърпа. Преди жертвоприношението се изрича молитва, а след него – „Бисмиллях”. В някои райони с кръвта на жертвата се правят точки по челата на децата и на човека, за когото е нарече курбанът. Кожата на животното се подарява на джамията, а месото се разпределя, като една трета се раздава на роднини и съседи, друга се дава на бедни хора и една трета остава за семейството. В дома се прави богата трапеза с баници, пилаф, курбан чорба, баклава, на която се канят роднини. Младите членове на семейството вземат прошка от по-възрастните. Според традицията месото трябва да се изяде още същия ден. В последните десетилетия обаче част от курбанското месо се консервира или съхранява във фризер.
Празникът курбан байрам е съпроводен и с народни музика и танци на селищния площад, като в съвременността се канят оркестри и певици. В миналото на байрама са се изпълнявали маскарадни игри. За младите и децата се връзват люлки.
Дните на байрама официално се определят като неработни за мюсюлманите в страната.