Причастия - преговор. Минало свършено и минало несвършено причастие
Вече познаваме миналите свършено и несвършено деятелно причастие - това са глаголните форми завършващи на -л, -ла, -ло, -ли, които използваме при подробния преразказ на текстове. </p>
Какво е характерно за тях? Те изразяват действие, което е завършило, но ние не сме участници или очевидци, само разказваме за това действие. Затова още казваме, че използваме минало преразказано време.</p>
Това, което е общо валидно за причастията е, че те се държат като прилагателни имена по отношение на граматичните признаци и се изменят по род и число.
Да видим следния текст от учебника за 5 клас:
В началото съществувал само вечният, безкраен и непрогледен Хаос. Макар и безжизнен, той носел в себе си извора на живота.... От него възникнал целият свят - и звездите, и планетите, и безсмъртните богове, и хората. От Хаоса произлязла и богинята Гея (Земя), която дала живот на всичко върху нея. Могъщата и благодатна Гея родила Уран - неоятното синьо Небе, което се разстлало отгоре й. Към него гордо се извисили високите планини, а край тях се разлял вечно шумящият Понт (Море)
Да открием причастията, които познаваме.
Да определим рода и числото на всяко от тях.
Виждаме, че те напълно заместват глаголната форма, но не се променят по лице, а по род.
Как образуваме миналите свършени деятелни причастия от глаголите:
liveworksheets.com