Заветите на Васил Левски

На 19 февруари всяка година България свежда глава пред паметта на Васил Левски. На тази дата през далечната 1873 г. Апостола увисва на бесилото. Въпреки това неговите завети, дела и думи са още живи... и се пазят в съзнанието и сърцето на всеки българин. Духът му живее във всеки един от нас. Поклон пред делото на Апостола на българската свобода.


"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля."
"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."
"Времето е в нас и ние сме във времето."
"Народната работа стои над всичко."

НАШЕТО ДРАГОЦЕННО ОТЕЧЕСТВО ЩЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ДОСТОЙНИ ХОРА, КОИТО ДА ГО ВОДЯТ ПО ПЪТЯ НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО, ТАКА ЩОТО ДА БЪДЕМ РАВНИ НА ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ.

ОТ НАС ЗАВИСИ ДА БЪДЕМ РАВНОПРАВНИ С ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ.

СТО И ПЕТДЕСЕТ ЛИРИ ЛИ ВИ СА ПО-МИЛИ, ИЛИ ВЕЧЕН ЖИВОТ.


Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия — Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София
Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
"Решили сме се вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!"
"Дела трябват, а не думи."

Образът на Левски в поезията и прозата на своите съвременници и в днешно време


ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня."

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.


(В памет на 180 годишнината от рождението на Васил Левски)

Искрата се превръща във звезда.
Кога и как? В Апостола се взрете!
С един копнеж, наречен Свобода,
живейте… Но готови да умрете!

Олтар си осветете! За Завет!
В кандилото му нека лумне вяра!
И огън сейте сред народа клет,
та робски дух до пепел да догаря.

Смъмрете страх, апатия и срам,
и игото строшете на ярема!
На Господ Бог във праведния Храм
бъдете не въздишка, а поема!

И някъде, след прага на смъртта,
дошла с кама, куршум или бесило,
ще тресне гръм, и блесне в паметта
една искра, изгряла до светило…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)


Last modified: Thursday, 17 February 2022, 5:40 PM