Траки, славяни и прабългари.
I. Древните траки.
Траките били един от най- древните народи в Европа. Те създали блестящ свят в земите на Балканския полуостров, който си съперничел с тези на Древна Елада и Древен Рим. Изградили силни държави и развили богата култура, следите от която могат да се видят и днес благодарение на археологическите разкрития. Гробниците и съкровищата на тракийските царе, открити по българските земи, поразяват със своето великолепие.
1. Най- ранни сведения за траките:
а/ историята на траките:
Трудно може да бъде възстановена, защото траките били безписмен народ; изследователите разчитат на сведенията на древногръцките и римските автори, които не винаги били достоверни. Голямо значение имат археологическите находки;
б/ първи сведения за траките:
От времето на Троянската война. Те участвали като
съюзници на троянците. Легендарният цар Резос впечатлил ахейците със златните
cи доспехи и бързи коне;
в/ Херодот за траките:
СВИДЕТЕЛСТВО ОТ ЕПОХАТА „Тракийският народ е най-
многобройният от всички народи след индийския. Ако той се управляваше от един
човек и беше единодушен под него, той би бил непобедим и много по-силен от
всички народи. Но понеже те не могат да преодолеят това и да го устроят, то
никога няма да стане и затова траките са слаби“.
Херодот, „История“, V в. пр. Хр.
2. Земята на траките. Тракийските племена:
а/ земята на траките:
В ср. на II хил. пр. Хр. траките населявали обширни земи от планината Карпати на север до Егейско море на юг. На запад се простирали до река Вардар, а на изток- до Черно море;
б/ тракийските племена:
Знаят се имената на около 80 тракийски племена. Едни от най- известните били гетите. През IV в. пр. Хр. Тяхната държава постигнала голяма мощ, след като победила наследника на Александър Велики в Тракия.
3. Одриското царство:
а/ възникване на Одриското царство- края на VI-началото на V в. пр. Хр.- Цар Терес- поставил голяма част от траките под властта на одрисите;
б/ Одриското царство при Ситалк-бил храбър, управлявал справедливо, събирал данъци от много племена и градове; участвал в Пелопонеската война като съюзник на атиняните;
СВИДЕТЕЛСТВО ОТ ЕПОХАТА Царете Терес и Ситалк
„Терес, баща на Ситалк, пръв основал обширното царство на одрисите, което заело поголямата част от Тракия; но и голямата част от траките са независими…Терес бил първият мощен цар на одрисите. Атиняните привлекли за съюзник сина му Ситалк, за да им помогне да превземат градовете по тракийския бряг. ..Сключили съюз и дали на сина му Садок гражданско право“.
Тукидит, „История на
Пелопонеската война“, Vв.
пр.Хр.
в/ Одриското царство при цар Котис- IV в. пр. Хр. –
издигнал Одриската държава като първа сила на Балканския полуостров; успял да
прогони атиняните от важния район при протока Дарданели; станал жертва на
заговор от страна на Атина; след убийството му за кратко държавата попаднала
под властта на Филип II ;
г/ Управление на Севт III – успешно се
противопоставил на наследниците на Александър Велики в Тракия; основал град,
носещ неговото име- Севтополис.
4. Религиозни вярвания на траките: а/ боговете на траките:
Траките се прекланяли пред силите на природата. Почитали множество божества. Господарка на всичко и всички, всемогъщата сила, която определяла ритъма на живота, била Великата богиня- майка. Образите на тракийските божества се преплитали с тези на елините;
Богинята-Майка (позната още като
Кибела). Великата богиня-майка, извор на живота, на раждащата се и
възобновяваща природа, на плодородието се нарича, често от траките мегале-теа.
Това означава онази, която е над всички.
б/ тракийските вярвания:
Траките вярвали в безсмъртието. За тях смъртта не означавала край на съществуването. Представяли си живота в отвъдното като продължение на своето всекидневие.
в/ тракийските светилища: Траките изграждали своите светилища по високи леснозабележими места. Според Херодот на висок връх в Родопите се намирало светилище на бог Дионис; едно от предположенията е , че то се е намирало в скалния град Перперикон;
г/ митът за тракиеца Орфей: Според гръцката митология Орфей бил един от най- популярните герои на Древна Тракия. Бил син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Бил изобразяван с лира и диви зверове, легнали в краката му, омаяни от вълшебните звуци. С таланта си съперничел на бога на изкуствата Аполон . В една древногръцка поема се разказва как Орфей с музиката си спасил мореплаватели от опасности по пътя към дома.
5. Общество и всекидневен живот:
а/ тракийското общество:
- Над всички бил владетелят- тракийският цар бил военен и религиозен предводител; управлявал обширните си владения чрез доверени лица; нямал постоянна столица, а отсядал в т.нар. царски градове; държавата се управлява от онзи град, където се намирал владетелят;
- Зависими земеделци- най- многобройната част от обществото, отглеждали и много животни;
- Занаятчии- славели се като изкусни майстори в обработката на металите;
- Роби- били използвани в домакинството, но не участвали в селското стопанство и занаятчийското производство;
б/ всекидневен живот:
- Владетелите живеели в царски резиденции; времето на царя и знатните минавало във военни походи, състезания, лов и пиршества;
- Обикновеното население живеело в села; тракийски градове се появили по- късно;
- Траките носели пъстри дрехи и много накити; връхните дрехи били дълги до глезените, с качулка и изработени от вълнен плат на тъмни ивици; обували високи ботуши от еленова кожа и носели шапка от лисича кожа; жените носели дълги и широки ризи.
6. Културно наследство на Древна Тракия:
а/ нематериално културно наследство:
- в българския език- имената на планината Родопи и на реките Вит, Места, Осъм, Струма, Тунджа, Янтра; на градовете Пловдив, Несебър;
- Тракийски празници и обреди- Нестинарство,
кукерски игри.
II. Прабългари.
Прието е, че прабългарите произхождат от алтайската етническа общност, обитавала земите на Западен Сибир по долината на р. Иртиш.
През ІІ-ІV в. прабългарите заедно с хуните те се предвижват от Средна Азия в района на Приазовието, Прикаспието, северно от Кавказ, около р. Кубан и Азовско море.
Етнонимът „булгари” (vulgares) се споменава за пръв път в Анонимния римски хронограф от 354 г. Името се свързва с р. Волга и се тълкува като: „смесен народ”, „буен, бунтовен народ” и др.
В тези източноевропейски земи прабългарите се обособяват като самостоятелен етнос и някои с основание приемат, че те са коренно индо-европейско население.
Прабългарите са номади – отглеждат основно коне. Препитават се с лов и риболов. Имат развити занаяти. Номадската община изгражда номадски стан, който се развива в укрепено селище – аул. Жилищата са юрти, землянки и надземни постройки.
Прабългарите вярват в една свръхестествена сила (оренда). Върховен бог е Тангра (Небе). Голямо постижение е прабългарският календар с 12-годишен зодиакален цикъл. Всяка година носи името на тотемно животно.
Основни обществени единици са родът и племето. Вождовете формират племенна върхушка, която постепенно изземва властта на народното събрание и съвета на старейшините.
Походите през ІV и V век довеждат до създаването на династична ханската власт и здрава военна организация.
В края на V и началото на VІ в. прабългарски племена заедно с хуните се заселват в Панония. В Именника на българските ханове (VІІІ в.) хунските владетели Атила и Ернах се поставят в началото на българската ханска династия Дуло под имената Авитохол и Ирник.
След смъртта на Атила (453) и прогонването на лонгобардите и осготите от Балканския полуостров прабългарите настъпват към византийските територии и започват опустошителни набези (443-449 г). Тези нападения стават ежегодни при Юстиниан Велики (527-565).
През периода VІ-VІІ век прабългарите преминават към сплотяване и по-трайна уседналост, възниква земеделието наред с основния поминък – скотовъдството. Ханската власт се утвърждава окончателно и се превръща в наследствена.
През 562-565 г. голяма част от кутригурите са увлечени от аварите в похода им на запад и заедно с тях се установяват в Панония като втора заселническа вълна. Те организират нови походи срещу византийските територии.
Прабългарите унугундури от приазовските степи попадат под властта на Тюркския хаганат. През 632 г. се освобождават се и се обединяват под върховната власт на хан Кубрат от династията Дуло в мощен военно-политически съюз, наречен Стара Велика България.
На изток държавата достига до р. Кубан, на запад – до р. Днепър, на север – до р. Донецк, а на юг – до Азовско и Черно море. Столица е град Фанагория.
Хан Кубрат сключва международни договори и утвърждава своята независимост и авторитет. Такъв е договорът с Византия от 635 г., при който ханът получава титлата патриций.
Заплаха за Велика България става Хазарският хаганат. Войната с хазарите се води успешно, докато е жив хан Кубрат.
Хан Кубрат оставя на синовете си завет да бъдат единни. След неговата смърт (665) обаче синовете се разделят и основават нови държави. Батбаян владее източните части, Котраг се премества на север, а другите се отправят на запад. Сред тях най-голям успех постига хан Аспарух, основателят на Дунавска България.
III. Славяни.
Установено е, че славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. Разпадането на тези общности започва през IV-III хил.пр.Хр., като първи се обособяват като самостоятелни етнически групи индуси, иранци, хети и се отправят на югоизток. Последни се отделят славяните и се обособяват като самостоятелна етническа общност към края на II-ро хил.пр.Хр., когато се отцепва групата на балтославяните-днешните естонци, латвийци и литовци.
Прародината на славяните обхваща обширната област заключена между Карпатите, Балтийско море и реките Одер, Днестър и Днепър, т.е. Централна и Северна Европа. Сведения за обитателите на посочените земи се срещат в съчиненията: „История“ на Херодот, „Естествена история“ на Плиний Стари, „Германия“ на Тицит и др.
За начало на славянската миграция дава сведения готският историк Йорданес през VI-ти век. В „История на готите“ той пише, че в средата на IV-ти век славянската общност вече е разделена на три големи клона: западни-венети, източни-анти и южни-славини. В своите миграции западните достигат р.Елба, чието славянско наименование е Лаба, а източните-горното течение на р.Волга и р.Ока. В течение на целия V-ти век южните славяни-славините преминават билото на Карпатите, за да се установят по левия бряг на р.Дунав. Причините за тази миграция имат най-напред вътрешен характер-демографско нарастване, недостиг на обработваеми площи и поява на родова аристокрация, търсеща във войните бързо забогатяване. Силно въздействие оказват и два външни фактора-общото раздвижване на всички варварски народи и оттеглянето на Рим от провинцията Дакия.
През първата половина на века придвижването на славяните е много интензивно поради присъствието на силната Хунска империя в земите северно от Долен и Среден Дунав. След разпадането й през 453г. славяните плътно заселват плътно земите на юг от Карпатите. В зависимост от местоположението си, те се разделят на дакийски и панонски славяни.
Славяните водят уседнал начин на живот. Основният поминък е земеделието, но е развито и скотовъдството. Отглеждат редица земеделски култури-просо,лен, пшеница и др. Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и за развитието на редица занаяти като ковачеството, грънчарството, дърводелството, тъкачеството и др. Първоначално керамиката се изработва на ръка, но впоследствие славяните възприемат грънчарското колело и усъвършенстват технологията за приготвяне и изпичане на глината.
Основна структура у славяните е родовата община, обединяваща хора с кръвно роднинство под ръководството на старейшина-най-възрастният човек в рода. Няколко рода се обединяват в племе начело с княз. Цялото мъжко боеспособно население участва във войската. Славяните воюват пешком и имат само леки нападателни оръжия- копия, лъкове и стрели. Основна тактика в сражението е изненадата.
Религиозните вярвания на славяните са тясно свързани с начина им на живот. Те обожествяват природните сили, от които зависи благополучието им. На върха на обществения пантеон стои творецът на мълнията-бог Перун. Редом с него особено почитани са богът на стадата и земния свят Волос, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата, брака и любовта-Лада и др. Славяните вярват и в съществуването на свръхестествени същества като самодиви и русалки. Разпространен е фетишизмът, както и ритуалите тризна и страва. Съществува култ към мъртвите. Основен погребален ритуал е трупоизгарянето.
В началото на VI век славяните, обитаващи земите северно от р.Дунав, започват периодични нападения върху балканските територии на Византийската империя. Те се придружават с разрушения и отвличане на много пленници. Славянските нашествия се засилват по времето на император Юстиниан I (527-565). Той предприема мащабна строителна дейност по границите на империята.
През 80-те години на VI век славяните подноввяват нашествията си към имперските територии. С тях започва вторият период на славянската експанзия, характеризиращ се с трайното им заселване на Балканите. Често нападенията са съвместно с аварите.
В продължение на близо един век славяните заемат почти целия Балкански полуостров. Една част от тях се заселват в областите Мизия, Тракия и Македония, а други- в Северна и Средна Гърция. Някои славянски племена достигат чак до Пелопонеския п-в и о.Крит. В северозападната част на полуострова се установява сърбохърватската племенна група.
В земите северно от Хемус живеят т.нар. „седем славянски племена“, а източно от тях - племето „севери“. В Средна и Южна Македония обитават племената сагудати, берзити, драгувити и др. В Западните Родопи живеят смоляните, а в Пелопонеския п-в – езерците и милингите, в Тесалия – велегизитите, в Епир - ваюнитите.
