История на България 6-7 клас

1. Създаване на Българската държава на Долния Дунав.

Създаването на българската държава на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите.

Когато прабългарите оногондури, водени от хан Аспарух, заемат областта Онгъла около делтата на Дунав, започват чести опустошителни набези на юг в териториите на Византия, населени вече от славянските племена.

През 680 г. император Константин ІV Погонат (Брадати) (668-685), предприема поход срещу българите по суша и по море. Огромната византийска армия се струпва в Онгъла и по р. Дунав.

Хан Аспарух изчаква 3-4 дни с войските си зад укрепленията, но когато забелязва дезорганизацията в лагера на ромеите, предизвикана от внезапното заминаване на императора за Месемврия да се лекува от подагра, предприема мощна атака срещу византийците и ги обръща в бягство.

Битката завършва с грандиозна победа на прабългарите, след което те преминават през Дунава и завладяват земите до Стара планина, подчиняват местните славянски племена и сключват съюзен договор с техните князе за общи действия и отбрана на завоюваната територия.

В резултат на това споразумение през есента на 680 година хан Аспарух изгражда един военно-политически съюз с мизийските славяни, насочен срещу Византия, Авария и Хазария и с този акт фактически се създава новата българска държава.

Според договора става и административно разместване – седемте славянски племена са преселени на юг и запад да охраняват границите с аварите – до р. Тимок и Карпатите, а „северите” заемат източните части на Стара планина да бранят държавата от Византия. Прабългарите поемат защитата на земите, граничещи на североизток с хазарите до реките Днестър и Днепър.

Приоритет и господство в държавата имат прабългарите с опит от Велика Кубратова България и силната си конница, с която продължават да нападат византийските територии в Тракия.

През лятото на 681 година – около 09 август – императорът е принуден да сключи мирен договор с хан Аспарух.

Според този договор императорът признава завоюваните земи и се задължава да плаща ежегоден данък. Така Византия признава юридически съществуването на новата българска държава на Балканите и България получава легитимност в междудържавните отношения.

Държавата е устроена административно по военния прабългарски принцип с укрепени аули. За главен аул – столица – е определена Плиска.

Създаването, укрепването и съхраняването на младата българска държава се осъществява чрез успешното сътрудничество между прабългари и славяни и местното романизирано тракийско население.

2. Управление на хан Тервел.

Хан Тервел е наследник на хан Аспарух от рода Дуло, приема се за негов първороден син. Идва на власт непосредствено след смъртта на хан Аспарух в края на 700 г. Съчетава дипломацията с военната сила, благодарение на което постига изключителен авторитет и международно признание на България.

Още в първите години на своето управление спечелва доверието на сваления византийски император Юстиниан ІІ Риномет (Безноси), който си възвръща престола с помощта на българските войски. Това става през 705 г. след тридневна обсадата на Константинопол. След победата Хан Тервел е приет тържествено в императорския дворец и получава титла и корона на кесар. Получава също областта Загоре, много златни дарове и скъпи дрехи. Двамата владетели приемат победния парад на своите войски. Успехът е документиран и с надпис до монументалния релеф на Мадарския конник.

Юстиниан ІІ  нарушава мира, като  предприема поход през Тракия до Анхиало. Хан Тервел напада изненадващо лагера на ромеите, нанася им поражение, пленява много богатства, а императорът едва се спасява зад стените на крепостта.

През периода 711-712 г. Тервел отново се намесва в междуособиците на византийския двор, като нахлува в Източна Тракия и достига до стените на Цариград. Тези военни успехи принуждават новия византийски император Теодосий ІІІ (715-717) да поиска мир и да подпише през 716 г. изключително изгоден за България договор. Според неговите 4 клаузи страната запазва всички териториални придобивки. Ханът получава годишен данък от Византия, златотъкани дрехи и червени кожи – знакови за царската власт. Уреждат се равноправни търговски отношения между двете страни с държавни печати и пломби на стоките. Политическите бегълци се предават на договарящите се страни. Този договор от 716 г. има силата на политически и военен съюз за равноправно сътрудничество между империята и България.

Византия скоро се възползва от този договор, който е потвърден и от новия император Лъв ІІІ Исавър (717-741), когато през 717 г. арабите обсаждат Константинопол по суша и по море, с намерение да превземат великия град. Тогава българските войски се явяват в гръб на арабите. През пролетта на 718 г. българите унищожават напълно арабските сухопътни сили. Западни хронисти сочат, че са загинали между 20 и 32 хиляди араби и споменават името на хан Тервел като спасител на континента.

След 718 г. няма сведения за делата на хан Тервел, но според Именника на българските ханове той управлявал 21 години, т.е. до 721 г. Активната и гъвкава международна дейност, военната сила и стратегия на хан Тервел допринасят много за укрепването на българската държава през първите десетилетия на VІІІ век. Сключените от него договори с Византия утвърждават България като важна и независима политическа сила в Европейския югоизток.

3. Хан Крум.

Хан Крум произхожда от панонските българи, които след разпадането на Велика България се установяват в земите на днешна Унгария. Оттам неговият род преминава на юг от Дунава и стига до висшите кръгове на българката държава. Хан Крум идва на власт след смъртта на хан Кардам (777-803) и става основател на нова владетелска династия, управлявала  до края на Х век.

Още през 805 г. хан Крум завладява източната част на Аварския хаганат и разширява своята власт над славяните и аварите по Средния Дунав, така става съсед на Франкската империя на Карл Велики (768-814) и фактор в политическия живот на Европа.

Византия посреща с недоволство разширението на България на запад. Нейните интереси към славянското население в Македония се срещат с интересите на България. През 807 г. император Никифор І Геник (801-811) предприема поход до Адрианопол (Одрин), но не започва война с България поради избухнал бунт в Мала Азия. В 808 г. хан Крум навлиза с войските си по течението на р. Струма, а през 809 г. превзема Сердика (Средец), ключова позиция  за настъпление към Македония.

През май 811 г. Никифор І Геник предприема втори поход срещу България. Крум предлага мир, но му е отказано. Ромеите преминат източните старопланински проходи и след тежки боеве през месец юли 811 г. превземат столицата Плиска и я разграбват и опожаряват.

Хан Крум организира опълчение, прегражда проходите, привлича аварски отряди, въоръжава дори и жените. Решителният удар е нанесен във Върбишкия проход. На 26 юли 811 г. хан Крум спечелва най-голямата победа над византийска армия, като обезглавява самия император. От черепа на Никифор, превърнат в ритуална чаша, ханът пие наздравица в чест на победата.

Още през следващата 812 г. Крум започва настъпление в Тракия. Превзема крепостите Девелт и Месемврия, и стига до долината на Струма. Предлага на новия византийски император Михаил І Рангаве (811-812) да признае договора от 716 г., сключен между хан Тервел и Теодосий ІІІ и задължаващ Византия да плаща годишен данък от 30 литри злато и уреждащ редица търговски и териториални придобивки. Василевсът отказва и Крум подновява военните действия.

На 22 юни 812 г. при Версиникия, до Адрианопол (Одрин), българите постигат нова решителна победа, продължават настъплението към Константинопол и достигат до вратите му. Новият император Лъв V Арменец моли за преговори, като замисля убийството на хана при уговорената среща. Крум разкрива заговора, след което подлага на разорение областите от Константинопол до Странджа. Одрин е превзет, а част от жителите му изселени в България отвъд Дунава.

Постигнал такова надмощие, Ханът започва мащабна подготовка за превземане на Константинопол. Строят се обсадни машини и многобройни коли за армията. Но в навечерието на похода, на 13 април 814 г. хан Крум неочаквано умира – предполага се, от сърдечен удар. В един византийски разказ, преведен през ХІІІ в., смъртта на хан Крум се описва като сакрално цареубийство от своите – прабългарски обичай, прилаган, когато владетелят изгуби своята ”божествена оренда” поради някакъв недъг. След неочакваната смърт на хан Крум Константинопол си отдъхва с облекчение.

Издадените от хан Крум закони са първото писмено законодателство в българската държава, отбелязано в енциклопедията ”Свидас” от Х век. Те предвиждат сурови наказания срещу кражбата, просията и разбойничеството. Това е насочено към издигането и съхраняването на собствеността, както и към сигурността на търговията в страната.

Реформите на хана и неговите строги закони засилват централизираното управление и приобщаването на славянските племена към ханската власт. Като велик държавник Хан Крум постига териториално обединение и международен авторитет за България.

4. Покръстване на българите - 864 г.

Приемането на християнството има съдбовно историческо значение за България, защото е свързано с учредяването на българската църква, разпространението на славянската писменост и еволюцията на държавата от ханство към царство.

През ІХ век България и Великоморавия отстояват своята независимост и културна идентичност в борба с Немското кралство и Византия, с Рим и Константинопол, които им предлагат своята религиозна мисия. България е принудена да воюва или да сключва съюзи ту с Немското кралство, ту с Византия.

Така през 852 г. хан Борис І сключва съюз с Великоморавия и влиза във война с Немското кралство и неговия съюзник Хърватското княжество. Според сведенията на Константин Багренородни и Теофилакт Охридски България загубва тази война и Борис се принуждава да развали съюза с Великоморавия и да се сближи с немците, за да запази българските територии по Средния Дунав.

През 855 г. отношенията с Византия се влошават, поради включването към България на славянските племена от Македония и Родопите.

През 856 г. император Михаил ІІІ (842-867) предприема военни действия срещу България, като присъединява Северна и Източна Тракия с Филипопол, Девелт, Анхиало и Месемврия. България отново губи.

В началото на 60-те години на ІХ век възникват две нови коалиции – България сключва съюз с Немското кралство с обещание да приеме християнството от Рим, а Византия се съюзява с Великоморавия и поставя на България също условие за християнството.

Скоро избухва война между двете коалиции. България загубва и тази война и през есента на 863 г. е сключен т.н. „дълбок мир”. Основно условие на този договор е Борис да приеме християнството от Византия.

За хана православието е по-привлекателно с „цезаропапизъма” си – властта на владетеля над църквата. Още при сключването на мира в Константинопол са покръстени българските пратеници.

В началото на 864 г. в България идва духовна мисия начело с епископ, която се заема с покръстването на народа. От съображение за сигурност хан Борис І е покръстен тайно нощем, като приема духовното име на императора Михаил ІІІ. Борис-Михаил приема и славянската титла „Велик княз”.

Част от българските боили се противопоставят и запазват езичеството, но това предизвиква решителни действия от страна на княз Борис за утвърждаване на християнството и сплотяване на славяни и прабългари в един християнски народ.

Чрез приемането на християнството България утвърждава своето място като суверенна държава в европейския свят.

5. Княз/цар Симеон - 893-927 г.

След приемането на християнството при княз Борис-Михаил (852-889) през 864 г. най-малкият му син Симеон е подготвян за духовна дейност, затова бива изпратен да учи в най-висшето училище – Магнаурската школа в Константинопол. Най-големият син – престолонаследникът Владимир-Расате обаче прави опит да върне езичеството, а Енравота – вторият син – умира. Тогава  Борис отстранява Расате от трона и обявява Симеон за новия български владетел.

Княз Симеон продължава и довършва започнато от баща му дело и издига България в борба за надмощие с Византия.

Още в началото на царуването на Симеон, 30-годишният мир с Византия, сключен от княз Борис-Михаил през 863 г. по време на покръстването, е нарушен. Причините за конфликта са решенията на църковния събор във Велики Преслав от 893 г., който замества гръцкия език и гръцките духовници с български. Изгонването на гръцките духовници не се харесва на императорския двор и той премества българското тържище от Цариград в Солун, с което изолира България от столицата и засяга икономическите й държавни интереси.

Симеон прави опит да уреди въпроса по дипломатически път, но получава отказ. Това предизвиква междудържавен конфликт, който историците наричат ”Първата икономическа война в Европа”.  През 894 г. Симеон нахлува с войските си в Тракия и побеждава византийските части, изпратени срещу него. Императорът Лъв VІ Мъдри (886-912), верен на византийските дипломатически похвати, веднага привлича на своя страна маджарите (днешните унгарци), живеещи тогава между Днепър и Долни Дунав. Те нападат Североизточна България и я опустошават. Симеон започва продължителни преговори с  писма до византийския дипломат Лъв Хиросфакт и в същото време сключва таен съюз с печенегите. През 896 г. съюзниците българи и печенеги нанасят съкрушително поражение на маджарите, като ги прогонват на запад в Панония.

През лятото на 896 г. войските на Симеон нанасят тежко поражение на ромеите при крепостта Булгарофигон в Източна Тракия. Византия връща българското тържище в Цариград. Статуквото е възстановено с териториални придобивки.

В началото на Х век Симеон завладява териториите по Адриатическото крайбрежие и областта Драч (днешна Албания). През 904 г. прави опит да завладее Солун и границата се установява на 22 км. северно от града, което е отбелязано в Наръшкия надпис.

У българския владетел се засилва мечтата за Константинопол. През 913 г. той достига с войските си до византийската столица. По време на преговорите Симеон е коронясан символично за ”цар на българите” от патриарх Николай Мистик. Получава възможност да овладее престола на василевсите, като стане регент на малолетния император Константин VІІ Багренородни. Това се осуетява, защото императрица Зоя извършва преврат и отхвърля споразумението с българите.

Недоволен от тази измяна, цар Симеон опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис (днешен Одрин). След дипломатическо затишие двете страни достигат до нова война.  Решителната битка става при р. Ахелой в полето на Анхиало (днешно Поморие). На 20 август 917 г., предвождани от самия цар Симеон, българите нанасят най-голямото поражение на византийската армия, предвождана от пълководеца Лъв Фока, и настъпват към Константинопол. Тогава Симеон започва да се титулува ”Цар на българите и василевс на ромеите”.

През 918 и 919 г. войната продължава в Тракия и Елада. Възникват проблеми и със Сръбското княжество – съюзник на Византия. След наказателен поход срещу Сърбия техният княз е пленен и заменен с верния на България Павел Бранович.

През 922 г. цар Симеон прави нов опит да превземе Цариград, като търси помощта на арабската флота. Преговорите с арабите се осуетяват, но българските войски са край Босфора. Императорът Роман Лакапин иска преговори.  На 09 септември 923 г. двамата владетели се срещат с военни почести. Гвардията на Симеон го акламира на гръцки като ”василевс на ромеите”. С много подаръци императорът склонява Симеон да се оттегли.

През 924 г. Симеон присъединява към България Сръбското княжество. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета.

По аналогия с названието на Карл Велики, императорът на Франкската империя, в историята се налага названието ”Велики” и за цар Симеон поради неговите военни победи. Смята се дори, че цар Симеон превъзхожда западния владетел по образование и култура. Като възпитаник на Константинопол, претендент за василевс и творец на българския ”Златен век” със собствена писменост и книжнина.

Цар Симеон Велики умира на 27.05.927 г. от сърдечен удар.