Фолклорен модел на света. Календари и празници.
Днес ще се запознаем с историята и значението на думата "Фолклор" и какво всъщност обхваща фолклорното творчество.
- Що е фолклор? - думата е английска и е съставена от folk и lore, което означава народ и наука, знание. Тоест наука за народа или народознание.
Фолклорът е изкуство, създадено, сътворено от народа. То представя в художествени образи натрупания през годините и вековете опит, свързан с историята, опознаването и овладяването на природата. В него са изразени мечтите, стремежите, вярванията и обичаите на народа, неговия живот в делник и празник.
2. Знаете ли що е делник и празник и откъде произлизат тези думи? Те идват от различните наименования на дните в календара.
Календар произлиза от думата „календи”, която в древния Рим означавала първия ден на всеки месец. Още в далечното минало хората се опитвали да определят и осъзнаят периодите от време, през които протичал животът им. Те измервали времето най-вече чрез онези природни явления, от които зависели битът и оцеляването им. Например за различни народи годината започвала с началото на някой от сезоните. В древен Египет за начало на годината пък се смятал разливът на великата река Нил, чиито води осигурявали плодородието.
Разказ за хората и времето :
През хилядолетията хората се научили да измерват времето по движението на небесните тела. Редуването на деня и нощта и смяната на сезоните (пътят на Слънцето) или редуването на фазите на Луната били техни основни ориентири.
Разглеждане на рисунки на Слънчеви часовници:
Заради ориентирите на хората през хилядолетията съществуват и различни лунни, лунно-слънчеви и слънчеви календари. Редица древни народи имали лунни календари – от европейската приказка „Слънцето и Луната” вече знаем, че най-древният еврейски календар бил лунен (такива били и календарите на шумерите, вавилонците, китайците и на други източни народи).
Слънчевите календари (за най-стар от тях се смята египетския) са присъщи на онези народи, които водели уседнал живот и се занимавали със земеделие. Смяната на деня и нощта и редуването на сезоните – пътят на слънцето – били много важни за тях – от това зависел замеделският труд (изораването на земята, сеитбата, жътвата и др.), прехраната и оцеляването на хората. Те си представяли протичането на времето във вид на кръг, цикъл – кръговратът на сезоните. Това циклично време е залегнало в основата на народните слънчеви календари. Българският фолклорен календар също е слънчев.
Празници:
Празниците – както показва и самата дума – са „празни” откъм всекидневен труд, в тях липсва трудовата дейност, характерна за делниците. Това са особени дни, в които се изпълняват едни или други обреди, за да се постигне ред и хармония в природата и в живота на хората. Празниците са колективни, в тях участва цялата общност, защото обредите имат за цел да донесат плодородие, здраве и живот за всички, както и да предпазят природата и човека от зли сили и действия.
Празници са наричани не само дните, в коите се празнува някакво специално събитие, а просто почивните дни, тоест събота и неделя в днешно време.
Видове празници:
Към учениците: Тъй като е свързан със слънчевия и сезонен кръговрат, народния празничен календар също има цикличен характер и се дели на зимни, пролетни, летни и есенни празници, които се повтарят на следващата година. Те са свързани с природни явления и най-вече с преходите от едно състояние на природата към друго.
ЛЮБОПИТНО!!!
Когато в Европа християнството станало официална религия, било възприето официалните християнски празници да не се противопоставят на заварените народни празници, а по-скоро да съвпадат с тях. И това наистина се случило – наблюденията върху фолклорния празничен календар показват, че във всеки празник има древни предхристиянски, езически черти, свързани с почитта към природата, както и религиозни черти и обреди, свързани с почитта към християнския Бог и светците. Най-ясният пример за това е големият празник Коледа – 25 декември е предшестван от най-късия ден в годината, след който, както казва народът, се ражда „младото слънце” (денят започва да расте). Същата дата обаче е и един от най-големите християнски празници – Рождество Христово, рождението на Иисус Христос. Така в народните представи раждането на „младото слънце” и раждането на „Млада Бога” се сливат.
Освен общите за целия народ календарни празници съществуват и семейни празници. Най-големите от тях са сватбата (осъществяването на нова брачна връзка между членове на общността) и раждането (появата на новия живот, най-високото въплъщение на кръвната връзка).
Словото в празника:
Словото има голямо значение за всички народни празници – най-вече обредните песни, благословиите, благопожеланията, гаданията и т.н. Но празникът не се състои само от слово. В него най-голямо значение имат обредите и обичаите, поредиците от действия. С тях са свързани и специалната празнична храна, облеклото, танците и игрите. Тези „несловесни” страни на празника са изследвани най-вече от науката етнография. Особената дреха, неделничната храна, оби3чаят, действията, придружени и от обредното слово, са в сърцевината на всеки народен празник. Празниците имат и огромно значение като общо, колективно изживяване на радост, веселие, надежда за по-добър живот.
И така стигнахме до основния фолклорен жанр - приказката- фолклорната приказка.
Повече за нея в следващата презентация, която ни предостави моята колежка Янка Недялкова от Испания.
А сега да прочетем българската фолклорна легенда "Как била създадена Земята":
- Кои са отделните епизоди в легендата? - сборник с работни листи на стр. 15 - да ги подредим според тяхната последователност
- Кои са трите доказателства, че това е фолклорна легенда -
- място и време на събитията
- предмет е началото на света
- конфликт между героите
Довършете упр. 3-6.