6ти септември - Съединението на България с Източна Ромелия. Кой е Васил Априлов?
На 6 септември Пловдив отбелязва не само 140 години от Съединението на България, но и своя официален празник. Причината е историческа – именно тук, през 1885 г., в сградата на днешния Регионален исторически музей – Зала „Съединение“, е обявено присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Затова Пловдив е символът на това събитие и традиционно се превръща в център на националните чествания.
На 6 септември 1885 г. се осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия, регион, който след Берлинския договор от 1878 г. остава под формален контрол на Османската империя, но с автономно управление. Това обединение е постигнато чрез смела и добре организирана акция, подкрепена от български офицери и граждани, сред които водеща роля играе Петко Войвода и военният комитет, ръководен от капитан Александър I Батенберг.
6 септември е повече от историческа дата – той е символ на стремежа към единство, самочувствие и национална гордост. Този празник напомня на поколенията за силата на общото дело и значението на обединението на хората около общи цели.
Днес Денят на Съединението служи като вдъхновение за национално единство, диалог и солидарност. Той ни напомня, че независимо от трудностите, България може да се обедини и да преодолее предизвикателствата заедно.
6 септември е символ на българската идентичност, смелост и национална гордост. Денят на Съединението остава важен урок за поколенията – че единството и решителността могат да преодолеят всякакви препятствия и да оформят бъдещето на нацията.
Васил Априлов. Роден е на 21 юли 1789 година в Габрово. Градът е известен с предприемчивостта и икономическа съобразителност на своите жители, което спомага за превръщането му в търговски център. С търговия се занимават и двамата братя на Васил.
Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“. С това послание на Васил Априлов първото българско светско взаимно училище отваря широко своите врати за всички жадни за знания младежи. На 2 януари 1835 година Априловска гимназия, наричана тогава просто „Габровското училище“, е открита тържествено от Неофит Рилски. Палаузов и Априлов осигуряват и средствата, нужни за функционирането на училището, обещавайки да внасят по 2000 гроша годишно до края на животите си. Все пак техните усилия не биха били достатъчни без помощта на още много други будни габровци и българи, сред които не трябва да пропускаме братя Мустакови.