Отечество любезно - анализ - 2 част
- Каква е връзката между двете заглавия и какви черти от портрета на своя създател разкриват те?
- Коментирайте заглавието на стихотворението.
- Как тълкувате обръщението на героя към отечеството?
- Какво отношение на героя към родното пространство е разкрито чрез употребата на епитетите „любезно“ и „хубаво“?
- Какви отклонения от обичайния за българската реч словоред откривате и какво е въздействието им?
- Направете съпоставка със заглавието на Каравеловото стихотворение „Хубава си, моя горо“.
- Какви чувства и преживявания на героя са разкрити чрез възклицателните изречения в първата строфа?
- В какво поетът открива красотата на родната природа?
- Разтълкувайте израза „тук весели долини, там планини гиганти“. Кои от думите в него са употребени в пряко значение и кои – в преносно? Каква представа за природата изграждат?
- Какви чувства и настроения на героя са разкрити чрез въпросителните изречения във втората и в третата строфа?
- Кои конкретни образи изграждат представата за богатствата на родната земя?
- Как въздействат на читателя многобройните изброявания?
- Припомнете си библейския разказ за райската градина Едем. Защо поетът сравнява красотата на отечеството с това божествено пространство?
Какви нови чувства и настроения откривате в последните две строфи?
От какво е разочарован героятКакво е отношението на героя родолюбец към онези, които не познават и не искат да опознаят тайните и богатствата на родната природа?
Защо хората се превръщат в „чужденци“ в собствената си родина?
Разтълкувайте преносното значение на израза „доволно е, че даваш покривката и хляба“.
Направете обобщение за различните чувства, настроения и преживявания на героя и за причините, които ги пораждат.
Във всяка строфа първият и последният стих са еднакви. Подобен похват се нарича художествена рамка (виж „Енциклопедия“). Каква е ролята на тази рамка? Какви размисли пораждат стиховете, които се повтарят?
Коментирайте изобразеното в стихотворението художествено пространство.
Тема на стихотворението:
Красотата и богатството на българската природа, която според Иван Вазов е сравнима с рая.
Основно чувство в творбата:
Любов, възторг и преклонение пред каросатата на отчеството. Чувството е изразено чрез въпроси, в които се съдържа отговорът, възклицания и художествени детайли, които силно въздействат на читателя.
Природната картина:
Богата, жива и раздвижена, описания, в които се преплитат думи с преки и преносни значения, изброявания, които рисуват хубостта и изобилието на земята.
Красотата на родината и българите:
Поетът притежава поглед, който може да вижда красотата и богатството на родината, но има и хора, които се интересуват само от прехраната си и остават слепи за красотата - тях поетът нарича чужденци и зразява огорчението си от тяхното отношениекъм майката родина.