Местоимения преговор. Показателни местоимения
Местоимението е изменяема част на речта.
Местоименията заместват:
► съществителни, прилагателни или числителни имена;
► словосъчетания от имена или цели изречения.
Местоименията не назовават, а означават предмети, лица и признаци, насочват към тях. Групи местоимения:
► лично ► възвратно лично ► притежателно ► възвратно притежателно
► показателно ► въпросително
► отрицателно ► неопределително ► обобщително
► относително
В последните часове си припомнихме личните местоимения. През изминалата година се запознахме и с други видове местоимения - възвратно лично, притежателно и възвратно притежателно местоимение.
Това са думички като:
- себе си и кратката форма се, си
- мой, твой, негов, ...
- свой, своя, свое, свои .....
Защо се наричат така:
- Притежателните местоимения - показват отношение към предметите - собственост. Могат да се използват като нарицателно - тоест без съпътстващо съществително име, защото то се подразбира.
Например: Аз довърших моята рисунка, а те не успяха техните. Идеята ми беше обсъдена преди неговата.
2. Възвратните местоимения - изразяват действие извършено към своя извършител.
Например: Обичам себе си.
3. Възвратното притежателно местоимение е изразява притежание на извършителя.
Той затвори своята тетрадка. Той затвори тетрадката си.
Натиснете линка след урока и направете теста, за да затвърдим употребата на изучените лични и притежателни местоимения.
Днес ще се запознаем с първите от останалите видове местоимения.
- Показателни местоимения - както показва името - това са местоимения, които посочват лица, предмети и признаци. Това, което се посочва може да се види от участниците в речевата ситуация и често се посочва с ръка или поглед.
Например: Подай ми тази книга. Онзи е човекът, който ме заговори.
Показателните местоимения са два вида според отдалечеността им от участниците в речевата ситуация. И те се изменят по род и число.
Разделят се в 3 основни групи.
Има няколко особености при употребата на тази и тая, този и тоя, тези и тия - те са еднакво равностойни и правили за употреба.
Но туй и онуй са разговорни и не се употребяват в книжовния език.
Показателните местоимения често изпълняват служба на определения в изречението: Този ученик е отличник; Харесвам такава рокля.
Показателните местоимения могат да се употребяват и самостоятелно в изречението (без съществителни имена след тях). Тогава изпълняват служба на различни части на изречението: подлог – Този се справи най-добре; допълнение – Видях онези.
Правила при употреба на показателни местоимения
Формите на показателните местоимения този и тоя, онези и ония и т.н. не се различават по значение и употреба. | Правилно: Ще взема този молив. |
Скъсените форми тоз, таз, оназ и др. понякога се използват в разговорната реч и в произведения на поезията. | „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ – Христо Ботев |
В книжовната реч НЕ се допуска употребата на формите на показателното местоимение туй и онуй. | Правилно: „Госпожо, може ли аз да направя синтактичен анализ на това изречение?“ |
Правопис и правоговор на някои форми на показателните местоимения | Правилно: тàзи, онàзи, такàва, такùва |
А сега да упражним каквото научихме.
Упр. 1-5