Българинът и Възраждането. Добри Чинтулов - живот и творчество

Възраждането – същност и времева рамка

    Възраждането е културна епоха, която времево се разполага след Средновековието, започва развитието си в първите десетилетия на ХVIII век и приключва с Руско-турската война в края на XIX век (1878 г.). Много от изследователите на този период свързват началото му с появата на Паисиевата „История сла­вя­но­бъл­гар­ска“ през 1762 г., тъй като в това про­из­ве­де­ние най-ярко се открояват възрожденските ценности и идеали.

    Тази културна епоха носи името Възраждане, за­що­то се възражда интересът към стойностите, които обе­ди­ня­ват българите в единно цяло. Това са славното ис­то­ри­чес­ко минало; красотата на българския фол­клор; общият език, наследен от дедите; общата територия и религия; идеята за освобождение и нейните герои; българското самосъзнание.

"Така хората от онова първо поколение, при които било завладяно българското царство, имали голяма скръб и жалост, и плач, докато преминало това първо поколение. Сле­два­що­то поколение полека-лека навикнало да жи­вее с турците.“ 

Паисий Хилендарски,
из „История славянобългарска“

    Общността, обединена от тези ценности, се нарича нация. През периода на Възраждането икономическото и културното развитие на страната са във възход. Поставя се началото на българската печатна книга, появяват се светските училища и читалищата, издават се учебници, вестници и списания, художествената литература намира своите разнообразни проявления, дългата и трудна борба за църковна независимост се увенчава с успех със съз­да­ва­не­то на Българската екзархия (1870 г., в Цариград), във възход е движението за национално освобождение.

„Рибен буквар“
(1824 г.)
Петър Берон

Рибният буквар е първият но­во­бъл­гар­ски учебник. Той се състои от предисловие, 8 раздела, обръ­ще­ние към читателя и при­ло­же­ние от 12 рисунки на животни.

Чешма в Соколовския манастир, построена от въз­рож­ден­ския стро­и­тел Колю Фичето, 1868 г.

Никола Фичев, по-известен като Колю Фичето, изградил  безброй уникални шедьоври на ар­хи­тек­ту­ра­та във Велико Тър­но­во, е една от най-ярките фигури от времето на българското въз­раж­да­не.

Помислете:
1. Кога един народ се превръща в нация?
2. Сравнете ценностите през Възраждането със своите ценности днес. Кое преобладава – общото или различното – и защо?

Българинът преди Възраждането

    След падането на страната ни под османска власт в края на XIV век българите постепенно започват да свикват с чуждото владичество, да забравят кои са и какво е миналото им. В продължение на близо четири столетия десетки поколения се раждат и умират в робство, без да знаят друг начин на съществуване. Живеят затворено в рамките на населеното си място, не познават страната си и света. Нужни са им просветление и знание за свобода и национално достойнство, усещане за общност и сила. За да поискат да се развиват свободно обаче, българите трябва да осъзнаят, че са роби (роби не в историческия, а в условния смисъл на думата). Познание за тяхната същност, за идентичността им като народ им дава пръв Паисий, а след него още много будители.


Българинът във възрожденския свят

    През ХVIII век сънародниците ни постепенно започват да осъзнават себе си като общност със славна история и култура, с общ език, религия и територия и да се гордеят с българската си идентичност. Хората от двете възрожденски столетия все повече се отварят един към друг и към света, радват се на модерно светско образование у нас и дори в чужбина, развиват се икономически. Оформилото се национално самочувствие ги подтиква да потърсят и общ път към бъдещето. А залог за постигането на светло и хармонично бъдеще е освобождението от чуждото владичество. Затова свободата се превръща в най-голямата национална ценност и българинът във възрожденския свят започва активна дейност за нейното постигане.

Румена/Румяна войвода е една от малкото жени-хайдути. През 1856 година тя излиза в гората като хайдутин и организира чета. Стоян Ковача е първият, който се присъединява към четата и става неин байрактар.

За нея е народната песен, в която се пее:
„Румена мома войвода,
турнала пръстен във бука.
– Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде.
Румена пръстен удари.
– Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!“

1/3

    Темата за освобождението бавно и трудно, но сигурно, навлиза в обществения и в културния живот, във вестниците и списанията, в делника и празника на възрожденския българин, в неговата литература. В ху­до­жест­ве­ни­те текстове все повече звучат призиви за борба и се открояват примери за всеотдайност и саможертва в името на свободата.


„Български орел“ е първият български ин­фор­ма­ци­о­нен и общообразователен вест­ник. Излиза в Лайпцигр (далеч от бъл­гар­ска­та общност) в 3 броя и негов основател и редактор е Иван Богоров.

Две години след като спира издаването на този вестник, Иван Богоров започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго из­да­ва­ни­ят през Възраждането – цели 13 години.

Помислете:
1. Кои промени в материалния свят предпоставят промените в духовния свят на българина, в неговите ценности и мислене?
2. Каква е същността на Деня на народните будители? От какво са събуждали българския народ? Защо този празник се чества и в наши дни?
3. В кои прочетени произведения откривате художествено изображение на българина във възрожденския свят?
4. Какви са измеренията на свободата за съвременния човек от ХХI век?

Прочетете откъса от „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски и отговорете на въпросите:


    Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне! Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни ! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели... И за това българите имат свидетелства от много истории...


1. Към коя част от българите се обръща Паисий и защо?
2. Как и с каква цел хилендарският монах създава своето произведение?
3. Защо „История славянобългарска“ е ценна и трябва да се преписва, разпространява и пази?
4. Защо Паисий нарича срамуващите се от своя род и език „неразумни юроде“?
5. Какви аргументи представя Паисий на своите съотечественици, за да ги накара да се гордеят, че са българи?
6. Какви национални ценности утвърждава „История славянобългарска“?

Живот и творчество

 

Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди...

     Добри Чинтулов е възрожденски поет, автор на патриотични и бунтовни стихотворения, които се превръщат в познати за всеки българин песни. Роден е в Сливен, град, известен с революционния си дух. Посещава гръцкото училище в родния си град, където негов учител е един известен гръцки поет, чиито часове са уроци по поезия и музика, защото стихотворенията се пеят.

Добри Чинтулов (1822 – 1886)

Сливен и Сините камъни през погледа на Феликс Каниц

     От седемнадесетгодишен Чинтулов мечтае, както сам споделя, да иде да учи в Русия – в „тази обетована земя, да диря просвещение там, гдето в училищата държат сметка за звездите“, или „да си диря щастието“. Наистина, след като известно време учи и работи в Елена, Търново и Букурещ, успява да стигне до Одеса. Отначало учи, издържан от български търговци, а по-късно със стипендия на руското правителство следва в литературно-педагогическия отдел на Одеската семинария (тогава е наричана Херсонска семинария). По време на следването си научава няколко чужди езика, научава се да свири на няколко инструмента и създава творби, които са наситени с патриотизъм. Изпълнен със свободолюбив дух и желание да промени съдбата на българите, Чинтулов се завръща в Сливен, където учителства и пише стихове. „Но най-хубавото, което носи в душата си, той го дава на борбата – своите пламенни бунтовни песни. Тия песни излизат из неговата учителска стая, минават през училището, защото той им създава мелодия и ги изпява на учениците си, обикалят цялата страна – в преписи и ученически тетрадки, в ръкописни сборници и песнопойки, и смело будят сърцата за бунт и борба.“ (П. Динеков)

03:33

     Най-известните стихотворения на Чинтулов „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна“, „Българи юнаци“ и днес разтуптяват сърцата на българите.

     Безсмъртният апостол Васил Левски е бил един от ревностните раз­прост­ра­ни­те­ли на Чинтуловите революционни песни. За него М. Ив. Марковски разказва:

„... една сутрин, в тъмни зори, Левски яхна коня си и потегли към Балкана за Карлово. След като мина конака, гдето наблизо срещна нощна стража, която се при­би­ра­ше към конашките килии, и като наближи горния край на града, изолиран от конашко ухо, Левски радостно викна, та запя любимата си бунтовническа песен:
Българи юнаци,
ще ли още спим?
Ясният глас на Левски без време разбуди мнозина граждани от този край и мнозина в това потайно време с възхищение се вслушаха попрозорците в тази мелодия...“

Портрет на Васил Левски от Георги Данчов

Честване 100 г. от рождението на Добри Чинтулов – Сливен 1922 г.


Какво научихме за Добри Чинтулов?


Последно модифициране: петък, 9 септември 2022, 20:28