Песните на Добри Чинтулов
Добри Чинтулов е възрожденски поет, автор на патриотични и бунтовни стихотворения, които се превръщат в познати за всеки българин песни. Роден е в Сливен, град, известен с революционния си дух. Посещава гръцкото училище в родния си град, където негов учител е един известен гръцки поет, чиито часове са уроци по поезия и музика, защото стихотворенията се пеят.
От седемнадесетгодишен Чинтулов мечтае, както сам споделя, да иде да учи в Русия – в „тази обетована земя, да диря просвещение там, гдето в училищата държат сметка за звездите“, или „да си диря щастието“. Наистина, след като известно време учи и работи в Елена, Търново и Букурещ, успява да стигне до Одеса. Отначало учи, издържан от български търговци, а по-късно със стипендия на руското правителство следва в литературно-педагогическия отдел на Одеската семинария (тогава е наричана Херсонска семинария). По време на следването си научава няколко чужди езика, научава се да свири на няколко инструмента и създава творби, които са наситени с патриотизъм. Изпълнен със свободолюбив дух и желание да промени съдбата на българите, Чинтулов се завръща в Сливен, където учителства и пише стихове. „Но най-хубавото, което носи в душата си, той го дава на борбата – своите пламенни бунтовни песни. Тия песни излизат из неговата учителска стая, минават през училището, защото той им създава мелодия и ги изпява на учениците си, обикалят цялата страна – в преписи и ученически тетрадки, в ръкописни сборници и песнопойки, и смело будят сърцата за бунт и борба.“ (П. Динеков)
Най-известните стихотворения на Чинтулов „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна“, „Българи юнаци“ и днес разтуптяват сърцата на българите.
Песните на Добри Чинтулов – пламенен зов за борба и химн на борците за свобода
1. Кога и къде за първи път сте чули песните „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“? Като стихотворения или като песни са по-известни тези текстове на Чинтулов?
2. По какъв повод се изпълняват песните на Добри Чинтулов днес? С кой период от българската история и с кои исторически събития са свързани те?
3. Какво чувство събужда стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ у съвременниците на Чинтулов и у днешния слушател?
4. Формулирайте темата на „Стани, стани, юнак балкански“.
5. Кой говори в стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“? На кого говори?
6. Коментирайте картината на робството, която изгражда лирическият говорител.
- Разтълкувайте смисъла на образите „сън дълбок“, „сълзи кървави“, „ний много претърпяхме“, „мъничка змията“. Каква е връзката между съня и робската участ?
- Как българите възприемат робската си съдба?
- Как образно е предадено примирението с робството?
7. Как българите могат да отхвърлят робството?
- Коментирайте стиховете „… високо той ръце простира / да го избави вишний бог!“ и „… начало покажете вий; / и сабите си запашете…“.
- Кой трябва да поведе българите в битката за свобода?
- Каква е ролята на реторичните въпроси в четвъртата строфа на стихотворението?
- От кого и защо трябва да вземат пример българите?
- От кого могат да очакват помощ?
8. Коментирайте представата, изградена от лирическияговорител, за битката с поробителя.
- Разтълкувайте изразите „Да стане лева наш балкански“, „та полумесец отомански / под тъмен облак затъмней“, „Да си развием знамената“, „да светне нашата земя“, „да си прославим имената“.
9. Каква е ролята на обръщението братя в стихотворението? Какво постига поетът с трикратното му повторение?
10. Как е постигнат призивният тон в стихотворението?
