"На прощаване" - изповед или завет?!

ХРИСТО БОТЕВ - най-яркото име в българската история и в историята на българската литература. 

За него големият френски поет и преводач Пол Елюар казва: 

"Той е неподражаем, борбата за свобода не е родила друг като него!"

И наистина - какво знаем за Христо Ботев!?

  • борец
  • учител
  • революционер
  • журналист
  • поет


Роден е на връх Коледа по стария календар (днес 6,01,1847)- знаете ли в кой град? Калофер - точно така. 


Рецитал на "На прощаване" - да чуем един артистичен прочит на стихотворението. - Публикувано във вестник Дума на българските емигранти - 1871г. 

Кога според вас е написано това стихотворение? - в кой момент от живота на поета?

До кого е адресирано? 

Какво всъщност представляво това стихотворение, ние го наричаме дори поема. Защото е доста по-дълго от едно обикновено стихотворение и освен това не е просто възхвала на нещо или споделяне на едно чувство. 


Кой е тук авторът и кой е лирическия герой? 




Какъв е основният мотив в творбата? - погледнете заглавието. За какво подсказва то? - за раздялата, раздяла от близките, любими хора и чувствата, които поражда тази предстояща раздяла. 


Как въздейства заглавието на стихотворението?

Защо според вас авторът е използвал точно този предлог НА + прощаване и е добавил и конкретна година? 

• Заглавието представя конкретно събитие – тръгването на героя бунтовник по пътя на борбата за свобода.

• Указаната година насочва към реален момент от живота на Христо Ботев и това придава на творбата автобиографичен характер.

• Косвено надсловът дава израз на чувството на синовна обич и дълг към майката, която е призована да прости и благослови.

• Заглавието също така разкрива разбирането на бунтовника, че избраният път вещае смърт, която превръща раздялата с близките в „прощаване“, т.е. в сбогуване.

Какво включва съдържанието на произведението?

В началото на творбата един млад българин, намиращ се в Румъния, се обръща в мислите си към своята майка в съдбовен за него момент – малко преди да поеме по страшния, но славен път на борбата за свобода. В своята изповед младежът споделя, че поведението му е продиктувано от:

  • любовта към родната земя;
  • обичта към близките и целия български народ;
  • справедливата ненавист към робството;
  • чувството му за чест и достойнство.



  • Какви са композиционните части
    на „На прощаване в 1868 г.“?

    А) Лирически увод

    Той съдържа основните причини за направения от лирическия герой житейски избор. Даден е израз на: синовната обич; любовта към отечеството; нетърпимостта към робството; решителността, убедеността, че избраният път е единствено правилният.

    Б) Същинска част
    с две подчасти:

    • картина на юнашката гибел – изпъкват: готовността за саможертва; презрението към онези, които не биха разбрали смисъла на борбата; вярата, че братята ще изпълнят завета на героя; убедеността, че истината за подвига му ще се съхрани в песента – памет за подвизите на народа ни;

    • картина на победното завръщане – открояват се: щастието от постигнатата победа, гордостта от изминатия път и радостта от срещата с майката и либето. Присъства и трезвата преценка, че високата цена на победата е пролятата кръв на героите.

    В) Финално
    обобщение

    Това е равносметката, че пътят е страшен, но славен. Дава се израз на убеждението, че саможертвената смърт е едновременно и трагична, и величава; на увереността, че всеки, който поеме по този път, печели безсмъртие.


Какъв е житейския избор на лирическия герой? 

Каква би трябвало да е ролята на първородния син в семейството? Как мислите защо лирическия герой не се съобразява с това, а поема по друг път? - За да е пак пример на братята си и семейството му да живее в свободен свят с избор. 

Каква е ролята тук на реката - "Тиха бяла Дунава" - символ на границата между дома и чужбина. 

Кои образи обрисуват представата на лирическия герой за дома: 

  • бащино огнище 
  • либето - Либето е втората важна фигура в живота на героя - то поделя страданията му и радостта от победата, то е пазител на паметта за бунтовника. 
  • бащата и братята 
  • родното място - наречено тенденциозно - "там" - Народът, койте е представен като гласът, който бунтовникът чува и на който откликва 
  • Каква е ролята на майката в изповедта на лирическия герой - тя го е родила със сърце мъжко, юнашко, не трае, родолюбиво, което определя житейския му избор. Затова и тя е духовната връзка на героя с дома и силата на издръшжливостта му.
  • поробителят, врагът - образ представен много пестеливо, с няколко отделни думи - безверни, черна турска прокуда 
  • дружината 
  • и образът на смъртта - един важен образ, резкрит чрез романтичната представа за героичния подвиг и саможертвата. 

Кои са основните мотиви
в „На прощаване в 1868 г.“?

  • Пътят на борбата;
  • дългът към отечеството;
  • саможертвата;
  • майчината клетва;
  • приемствеността между поколенията;
  • безсмъртието.

Кои са посланията на „На прощаване в 1868 г.“?

  • Творбата поставя въпроса коя е онази свръхценност, в името на която човек трябва да загърби страха и да рискува живота си.
  • Утвърждава се действената любов към отечеството като вдъхновение за подвиг.
  • Страшният, но славен път на борбата за свобода е път към безсмъртието. По него тръгват онези, които носят в сърцата си действена любов към отечеството и вярват, че само свободен, един народ може да върви към светли бъднини.
  • Достойният българин е родолюбец, с будно чувство за справедливост, който смело и решително тръгва по пътя на борбата за свобода, готов да се пожертва в името на щастливото бъдеще.

В крайна сметка от позицията на днешното време можем спокойно да кажем, че стихотворението се превръща в пророчество. Ботев се слива с лирическия герой, тръгва с дружината и загива геройски в планината на връх Околчица. 

Да отворим стр. 31 и да разгледаме таблицата - да опитаме да я попълним за домашно. 


Последно модифициране: сряда, 19 октомври 2022, 20:46