"На прощаване" - изповед или завет?!
ХРИСТО БОТЕВ - най-яркото име в българската история и в историята на българската литература.
За него големият френски поет и преводач Пол Елюар казва:
"Той е неподражаем, борбата за свобода не е родила друг като него!"
И наистина - какво знаем за Христо Ботев!?
- борец
- учител
- революционер
- журналист
- поет
Роден е на връх Коледа по стария календар (днес 6,01,1847)- знаете ли в кой град? Калофер - точно така.
Рецитал на "На прощаване" - да чуем един артистичен прочит на стихотворението. - Публикувано във вестник Дума на българските емигранти - 1871г.
Кога според вас е написано това стихотворение? - в кой момент от живота на поета?
До кого е адресирано?
Какво всъщност представляво това стихотворение, ние го наричаме дори поема. Защото е доста по-дълго от едно обикновено стихотворение и освен това не е просто възхвала на нещо или споделяне на едно чувство.
Кой е тук авторът и кой е лирическия герой?
Какъв е основният мотив в творбата? - погледнете заглавието. За какво подсказва то? - за раздялата, раздяла от близките, любими хора и чувствата, които поражда тази предстояща раздяла.
Как въздейства заглавието на стихотворението?
Защо според вас авторът е използвал точно този предлог НА + прощаване и е добавил и конкретна година?
Какво включва съдържанието на произведението?
В началото на творбата един млад българин, намиращ се в Румъния, се обръща в мислите си към своята майка в съдбовен за него момент – малко преди да поеме по страшния, но славен път на борбата за свобода. В своята изповед младежът споделя, че поведението му е продиктувано от:
- любовта към родната земя;
- обичта към близките и целия български народ;
- справедливата ненавист към робството;
- чувството му за чест и достойнство.
Какви са композиционните части
на „На прощаване в 1868 г.“?А) Лирически увод
Той съдържа основните причини за направения от лирическия герой житейски избор. Даден е израз на: синовната обич; любовта към отечеството; нетърпимостта към робството; решителността, убедеността, че избраният път е единствено правилният.
Б) Същинска част
с две подчасти:• картина на юнашката гибел – изпъкват: готовността за саможертва; презрението към онези, които не биха разбрали смисъла на борбата; вярата, че братята ще изпълнят завета на героя; убедеността, че истината за подвига му ще се съхрани в песента – памет за подвизите на народа ни;
• картина на победното завръщане – открояват се: щастието от постигнатата победа, гордостта от изминатия път и радостта от срещата с майката и либето. Присъства и трезвата преценка, че високата цена на победата е пролятата кръв на героите.
В) Финално
обобщениеТова е равносметката, че пътят е страшен, но славен. Дава се израз на убеждението, че саможертвената смърт е едновременно и трагична, и величава; на увереността, че всеки, който поеме по този път, печели безсмъртие.
Какъв е житейския избор на лирическия герой?
Каква би трябвало да е ролята на първородния син в семейството? Как мислите защо лирическия герой не се съобразява с това, а поема по друг път? - За да е пак пример на братята си и семейството му да живее в свободен свят с избор.
Каква е ролята тук на реката - "Тиха бяла Дунава" - символ на границата между дома и чужбина.
Кои образи обрисуват представата на лирическия герой за дома:
- бащино огнище
- либето - Либето е втората важна фигура в живота на героя - то поделя страданията му и радостта от победата, то е пазител на паметта за бунтовника.
- бащата и братята
- родното място - наречено тенденциозно - "там" - Народът, койте е представен като гласът, който бунтовникът чува и на който откликва
- Каква е ролята на майката в изповедта на лирическия герой - тя го е родила със сърце мъжко, юнашко, не трае, родолюбиво, което определя житейския му избор. Затова и тя е духовната връзка на героя с дома и силата на издръшжливостта му.
- поробителят, врагът - образ представен много пестеливо, с няколко отделни думи - безверни, черна турска прокуда
- дружината
- и образът на смъртта - един важен образ, резкрит чрез романтичната представа за героичния подвиг и саможертвата.
Кои са основните мотиви
в „На прощаване в 1868 г.“?
- Пътят на борбата;
- дългът към отечеството;
- саможертвата;
- майчината клетва;
- приемствеността между поколенията;
- безсмъртието.
Кои са посланията на „На прощаване в 1868 г.“?
- Творбата поставя въпроса коя е онази свръхценност, в името на която човек трябва да загърби страха и да рискува живота си.
- Утвърждава се действената любов към отечеството като вдъхновение за подвиг.
- Страшният, но славен път на борбата за свобода е път към безсмъртието. По него тръгват онези, които носят в сърцата си действена любов към отечеството и вярват, че само свободен, един народ може да върви към светли бъднини.
- Достойният българин е родолюбец, с будно чувство за справедливост, който смело и решително тръгва по пътя на борбата за свобода, готов да се пожертва в името на щастливото бъдеще.
В крайна сметка от позицията на днешното време можем спокойно да кажем, че стихотворението се превръща в пророчество. Ботев се слива с лирическия герой, тръгва с дружината и загива геройски в планината на връх Околчица.
Да отворим стр. 31 и да разгледаме таблицата - да опитаме да я попълним за домашно.