Иван Вазов - живот и творчество
Живот и творчество
Аз пях за България, защото я обичах...
Най-важното за поета е... да бъде син на своя народ и на своето време.
Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите ѝ. В забележителното си творчество поставя началото на всички литературни видове. Автор е на стихотворения („Българският език“, „Левски“, „Опълченците на Шипка“), на разкази („Една българка“, „Иде ли?“, „Дядо Йоцо гледа“), на повести („Немили-недраги“, „Чичовци“), на романа „Под игото“, на пътеписи и драми.
Преди Вазов нямаше българска литература!
Вазов е този, който създаде българската литература толкоз със своето грамадно и многоценно литературно дело, колкото с влиянието, което той упражни върху общия развой на българската реч... Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българската литература, създаде българския език, като го направи тъй пластичен, щото да може изрази всичките мисли и трептения на човешката душа. Нему следователно българският народ дължи всички онези културни блага, които можа досега да създаде.
Гео Милев, виден български поет
Вазов умира през 1921 г. в дома си в София. Смъртта му разтърсва цялата страна. По този повод Гео Милев пише: „Вчера, 22 септември, следобед, полетя душата на нашия стар народен поет – Иван Вазов. Титанът, който блещеше в хоризонта на нашата литература, изгасна изведнъж. Дълбок траур завладя българската душа… Какво губи днес България? Това не можем го каза сега… Това, което ние знаем и чувстваме в този момент, е, че Вазов умря… но неговото дело и име остават – това велико име, което времето не ще може да заличи от паметта на българите: Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българския език… Нему България дължи своята култура“.
Гробът на Вазов се намира в центъра на София, в градинката зад църквата „Св. София“. Монументът представлява голям витошки камък от местността „Златните мостове“, донесен специално, за да свидетелства за огромната любов на писателя към природата на България.