Български език 6-7 клас

Досега се запознахме с думи, които изменят граматичната си форма според ситуацията, в която са употребени. Дали са един или много, дали действието е извършено в сегашно или минало време. 

Но в текстовете и в речта си използваме и думи, които никога не се променят. 

Например: в, пред, над, тихо, сега, вчера, с, така, както и много други. 

Тези думи наричаме неизменяеми части на речта. 

С едни от тях просто свързваме думите в изречението като показваме в какво отношение са те помежду си - това са предлозите - в, с, във, със, по, над, пред и др. 

С други изразяваме признак на глаголното действие, тоест уточняваме детайли на действието или предмета - например сега, вчера, - означаваме време 

тук, там, вдясно, отляво - означаваме място

така, иначе, правилно - означаваме начин 

много, малко, толкова - означаваме количество

Някои наречия могат да се степенуват и много приличат на прилагателни в ср. р, ед. ч. - по-тихо, най-силно, високо

Други са образувани от предлози на+пред - напред, на+зад - назад

Също предлог + прилагателно - вляво, вдясно 

Има и наречия, образувани от прилагателни, които завършват на  -нен в м.р. ед. ч и подобно на тях, получават двойно нн при писане. - постоянно, временно 

Погледнете  най-често употребяваните наречия според техния вид: 

Запомнете, наречията за място и начин и количество предимно завършват на - о, подобно на прилагателните имена в ср. р. ед. ч.

За да ги открием обаче трябва да отговарят на въпроса как, къде, колко,  а не на въпроса какво.

Кой въпрос ще зададем към всяка от подчертаните думи, за да открием дали са прилагателни или наречия в следните примери: 

Иван заговори високо и ясно?

Как заговори? - Високо и ясно

По високото дърво има останали зелени листа.

Какво дърво? - Високо дърво 

Някои наречия могат да се степенуват: 

най-високо, по-скоро, по-малко и т.н

Правопис на наречията. 

Когато се съмняваме дали дадена дума е наречие, трябва да проверим дали пояснява глагола в изречението. 

Има думи като затова, докрай, отсреща, които се пишат слято когато са наречия и се пишат отделно когато са всъщност предлог и съществително или местоимение след него. 

Например: 

Изпих си млякото докрай. - Колко от млякото изпих?

Но -  Пътуваме до край любим. 

Иван живее отстреща. - Къде?

Иван се връща от среща. 

Затова те обичам? - Защо? 

За това момиче говорех. - За кого?