Немили - недраги - глава II
Първата глава на повестта изгражда първоначалната представа за браилските хъшове, насочва към характерното във физическия облик и духовното излъчване на Странджата и Македонски, Хаджият и Попчето. Втората глава добавя нови черти към образите им и очертава контурите на техния събирателен портрет. Тук повествователят прекъсва разказа за събитията, за да даде пряк израз на вълненията и преценките си за героите. Този момент от творбата е подчертано емоционален и обобщава идейните ѝ послания.
1. В каква светлина представя героите началната сцена на втора глава? Кои са знаците на страданието и на героизма в нея?
Началото на втора глава насочва вниманието към съня, който дава възможност на героите да си отдъхнат от грижите на мизерното всекидневие, а на повествователя – да открои своята гледна точка на родолюбец и да формулира идеите си за съдбата на хъшовете. Тази част от текста ангажира читателя пряко с емоциите и преценките на повествователя, с неговото възхищение пред достойнството и духовната сила на тези мъже, посветили живота си на свободата на отечеството.
Трагичният делник на изгнаниците е разкрит чрез поредица от изрази, които насочват към умората и безсънието („хлътнали от бдения и невъздържание очи“), глада и мизерията („недояли корми“), скиталчеството и непрекъснатите изпитания („отслабнали и обелени от скитание крака“). Угнетяващо за хъшовете е противопоставянето между тяхната бедност и красотата и богатството на румънския град. Тези мъже често се питат докога ще продължава убийственото ежедневие в чуждата страна, но не намират отговор. Въпросите са болезнен вик на страдащите им, изпълнени с носталгия по родината сърца.
Героите на повестта са един „нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава“. Тази характеристика очертава сложното им ежедневие, пулсиращо между мизерията и патриотичната всеотдайност, между страданието и героичния подвиг, между смазващото настояще и мечтата за славното бъдеще. Онези, които са се били храбро за отечеството, сега са ненужни, оцеляващи мъчително, отритнати, в конфликт с чуждия свят и със самите себе си, с усещането за едно лишено от смисъл съществуване.
Любовта и носталгията по България карат ограбените от настоящето герои често да отиват на брега на Дунава, да съзерцават родината и да копнеят за нея. Чрез степенуваните олицетворения („усмихва им се, вика ги, говори им…“) тя сякаш оживява, за да направи още по-силни и болезнени техните мечти. Дунавът се синее между тях и нея „като една бара“. На хъшовете им се струва, че само една крачка да направят, и ще бъдат в родината. Оказва се обаче, че тази граница – едновременно част от своето и от чуждото пространство – е непреодолима. Затова любовта и страстният копнеж по родината избликват с огромна сила в обръщението към нея.
2. Защо повествователят се отклонява от сюжета и каква представа за героите изгражда?
• Какви чувства се открояват в тази част от текста? Направете обобщения за отношението на повествователя към героите.
• Каква представа за самотата и носталгията изграждат въпросите, звучащи в съзнанието на всеки от героите?
• В какво се състоят сложността и противоречията на хъшовската участ? Аргументирайте твърденията си, като разтълкувате:
– противопоставянето „свое“ –„чуждо“, „минало“ – „настояще“, „слава“ – „презрение“ („България беше затворена за тях. Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурята мореходци, разломени и съсипани.“;„Бяха сред обществото, но бяха в пустиня“;„Балканските орли стоеха в клетка. Героите бяха сега кокошари.“; „Как е близко и как е далеко!“).
• Как е одухотворено родното пространство?
Така в отклонението от сюжета повествователят дава представа за отношението си към героите – разбиране и съпричастие към драмата на мизерното им съществуване в един чужд и неразбиращ ги свят и възхищение от духовната сила на тези мъже, понасящи с достойнство изпитанията в името на най-святата кауза – свободата на отечеството. След това отново се подновява ходът на сюжета. Вниманието се насочва към съня на Бръчков, в който се отразява копнежът на героя за подвизи и приключения. Впечатленията на младия идеалист от Странджата и другите хъшове, от тяхното героично минало са толкова силни, че се превръщат за него в един жив пример за пламенен патриотизъм. Новите събратя оживяват в съня на младежа и той ги вижда не като окаяни страдалци, а като величествени и силни мъже, борещи се за свободата на България. В съня си Бръчков дава образ на една мечта.
3. Коментирайте съня на Бръчков като сюжетен момент и смислови послания.
4. Анализирайте подтекста на подмяната на турския фес на Бръчков с износената капела, която му дава Странджата.
Макар и страдалци в настоящето, героите на повестта са доблестни мъже с борческо съзнание, които пазят спомена за героичното минало и живеят с надеждата за нови подвизи в името на отечеството. Мисълта за България им дава сили да преодолеят изпитанията и да живеят в името на жадуваното „утре“, когато отново активно ще се включат в борбата за честта и свободата на народ и родина. Залог за успеха на делото е приемствеността на идеите от младото поколение борци, разкрито в повестта чрез образа на Бръчков.
Упражнения:1. Разделете текста на втора глава на епизоди и ги озаглавете.
2. Отговорете с няколко изречения на въпроса: Какъв образ на отечеството виждат героите в копнежите и мечтите си?
Нови понятия:
1. Лирическо отстъпление наричаме обособена част от художествения текст, в която авторът прекъсва разказа за събитията и дава пряк израз на емоционалното си отношение към изобразяваното.
2. Преносна употреба е изборът на говорещото лице (в ежедневното общуване и най-вече в художествената литература) да вложи в казаното подтекст, т.е. друг смисъл, различен от буквалния, на основата на някакво сходство. Така се активизират чувствата, преценките и въображението на адресата на посланието и той се превръща в сътворец на значенията, зададени чрез художествения образ.
3. Олицетворенито или одухотворяването е дума или израз с преносна употреба, при която/който се приписват човешки черти и качества на предмети, животни, природни явления, абстрактни понятия.