Български език 6-7 клас

 Странджата е опората и душата на оцелелите от мизерията и прокудата несретници. Като дава подслон и храна на изстрадалите си сънародници, той облекчава тежкото им ежедневие, стопля ги с възможността да се срещат, да говорят за минали подвизи и да кроят планове за бъдещи битки.
    Сюжетен и идейно-емоционален център на трета глава от повестта е речта на стария знаменосец. В нея каленият в битки хъш дава израз на болката, вълнението, спомена и надеждата си за България. Той е убеден, че отечеството има нужда от своите мъченици и герои. Затова братята емигранти трябва да помнят славното минало на жертвен героизъм, да преодолеят драмата на своето мизерно настояще и да се съхранят в името на бъдещето, когато народът ще ги призове, за да проливат отново кръвта си за свободата му. С тези свои внушения вълнуващата реч на Странджата умиротворява хъшовете, успокоява насъбралата се в душите им горчилка, връща достойнството им на българи и патриоти и сплотява сърцата им в изживяването на мечтата за борба в името на свободата на родината.

1. Кои са сюжетните моменти в трета глава на повестта? Каква е художествената им функция за изясняването на авторовите послания?

    В рамките на тази глава, както и в цялата повест, се преплитат битовото ежедневие и възвишеният идеал за подвиг и саможертва пред олтара на отечеството. Началото на текста „приземява“ храбрите, свободолюбиви мъже в изтощени, измъчени хора, нетърпеливи да утолят глада и жаждата. Степенуването на глаголни форми, натрупването на определени съгласни („з“, „г“, „х“) изграждат слухова и зрителна представа за действията на героите: „Скоро обядът се почна шумно, устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха“. Под въздействието на киселото евтино вино разговорите стават все по-оживени. Всеки иска да изкаже мнението си за „политиката", за „народните изедници“, за „по-ланските битки в полетата на България“ – все теми, актуални и значими за някогашните поборници за свобода, сега пренебрегнати, мизерстващи и отчаяни. Скоро разговорът преминава в разгорещен спор.

2. Как са видени хъшовете в началото на трета глава? Анализирайте моментите от битовото ежедневие, които „приземяват“ героите.

• Каква е обстановката в кръчмата на Знаменосеца? Кои елементи на „дома” откривате в описаната картина?
• Кои са основните теми на все по-оживения разговор между хъшовете? Как ги коментират те? Анализирайте чувствата, езика и стила на диалогичните реплики, които си разменят героите.

    Поводът за речта на стария знаменосец е обикновен – спречкването между неговите събратя по въпроса за скъперничеството на чорбаджиите. Но истинската причина за словесната престрелка и унизителните обиди е събралото се в душите на тези „немили-недраги“ страдалци огорчение от несретния живот, от несправедливото и презрително отношение на околния свят, от принудителното бездействие. И тъкмо в най-напрегнатия момент, когато всички стават невъздържани и войнствени, се намесва Странджата, за да успокои ситуацията, да умиротвори кипналите страсти и да овладее отрицателните чувства.
    В началото на своето слово той дава израз на гордостта и удовлетворението си от това, че е между своите братя, с които дели и мъките, и тревогите, но също така спомените и надеждите. Знаменосеца е убеден, че славните битки не са забравени, че не са отишли напразно усилията и жертвите. Той вярва, че тъкмо тези жертви са активизирали народа и са го възпламенили за борба с поробителя. На фона на героичното минало рязко се откроява безславното, потискащо със своето еднообразие и с принудително бездействие настояще. Но тъкмо съзнанието за изпълнения дълг към родината дава сили и воля за живот на измъчените и изтерзани несретници. Те не са жертвали живота си нито за пари, нито за имоти. Единствената отплата, която жадуват, е освобождението на България. С тези думи Странджата разпалва още повече патриотизма на своите съотечественици, вдъхва им морални сили твърдо да устояват на изпитанията.
    Знаменосеца съзнава колко мъчителни са гладуването, скиталчеството, отчуждението и най-вече без­дей­стви­ето за онези, които в миналото са проливали кръвта си за най-справедливата кауза – свободата на народ и родина. Болезнено, но мъжествено страдание блика от думите: „Станахме баби... Ах! Братя мили!“.

• Защо върховният момент в патриотичното слово на Знаменосеца звучи като крилата фраза („Народ без жертви не е народ.“)? Какъв смисъл влага ораторът в понятието „хъш“?

    Това е най-наситеният емоционално миг, в който се изливат възторгът и опиянението от единението с родината. Всички повтарят възгласа и кръчмата заехтява от радостта им. Разединените доскоро герои се обединяват отново, пречистват душите си от злото и обидите, погледите им стават благородни и дръзки. Всички те се превръщат във въплъщение на една идея, на една високонравствена мисия.
    В този момент на духовно извисяване хъшовете са представени през очарования поглед на младия Бръчков, виждащ пред себе си не борещи се за оцеляване мъже, а величави герои: „Сториха му се, че това са висши същества, родени за страдания, за борба и за слава – не като другите смъртни...“. За младежа Странджата е пример за себераздаване в името на България, за всеотдайно служене на идеала.

Силните думи на Знаменосеца връщат на хъшовете изгубения смисъл на тяхното съществуване. Чрез наздравиците те изразяват както уважение към стария патриот, така и доверие към младия поет, когото приемат в своята общност. При „кръщението“ и Бръчков като Странджата е вдигнат на ръце. Така символично младежът се превръща в наследник и продължител на славното дело на стария знаменосец.

 Какво е въздействието на речта на Странджата върху неговите събратя?

• Как и защо се преобразяват хъшовете?
• Как ги вижда Бръчков? Каква е емоционалната му реакция в този момент и от какво е породена?
• Защо хъшовете вдигат на ръце първо Знаменосеца, а после и Бръчков? В знак на какво се превръщат тези сцени?