Една Българка - историческата действителност в първа част на разказа
В разказа „Една българка“ Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите на Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник.
1, Как Иван Вазов допълва представата за тревожното, размирно историческо време с изобразения сблъсък между двете конни заптиета и лютибродчанките, чакащи ладияря на брега на Искъра?
Първата част изпълнява ролята на експозиция за разказа. В нея авторът рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници. Достоверността на историческата обстановка е постигната с точното определяне на времето и мястото на действието, с назоваването на исторически личности и събития.
2, Какво постига авторът, като въвежда главната героиня на фона на бягащите от бичовете селянки? Кое я отличава от другите жени?
Жестокостта, с която е смазан поривът на четниците за свобода, поставя на изпитание духа на българите. Голяма част от тях не успяват да надмогнат страха си и не смеят да напуснат домовете си. Вазов реалистично разкрива различното отношение на българите към историческото събитие. Не премълчава нито малодушието и страха, нито безразличието и нехайството, не скрива, че много българи са с робска психика. В поведението им личи покорство. Те не оценяват саможертвата на бунтовниците, защото се ръководят от максимата „Покорна главица сабя не я сече“.
Заплахата, която грози българите, образно е показана в отношението на двете конни заптиета към селянките, чакащи ладията да преминат на отсрещния бряг на Искър. Турците проявават жестокост и грубост – нахвърлят се с бичове върху жените, забраняват им да преминават реката. Яростта и през рението им проличават в обидните обръщения и в псувните.
Селянките се държат примирено, не се противопоставят на забраната и безмълвно се разотиват.
На фона на покорството по-ярко изпъкват достойнствата на баба Илийца.
Героинята решително и упорито отстоява молбата си пред турските заптиета. В диалога ѝ с тях проличава, че е храбра жена, добра християнка и жертвоготовна майка. Още първата реплика на героинята: „Аго, чекай, чекай, молим те!“, я разкрива като смела жена. Баба Илийца вижда, че заптиетата разгонват с бичове жените, но въпреки това се осмелява да ги моли да я пуснат в ладията. Още в първата част на разказа Илийца е противопоставена чрез поведението и речта си на останалите българи. Отличават я упоритостта, храбростта и умението да постига целта си независимо от препятствията, които среща.
Експозицията на разказа „Една българка“ представя образно драматичните исторически събития и чрез конкретна случка разкрива причините за страха и безропотното покорство на българите. Именно на този фон Вазов въвежда главната си героиня, която привлича вниманието на читателя с изключителната си борбеност, с твърдостта, с мъжеството и с непреклонния си характер. Тези качества ѝ позволяват да преодолее първото препятствие по трудния и опасен път към доброто.
Детайлите от портрета на героинята я изобразяват като обикновена бедна селянка (увила е болното си внуче в „скъсано чердже“), но и внушават, че е жена с твърд, непреклонен характер („мъжка на вид“). Възрастната жена преглъща обидите, презрението и унижението. Пробужда състрадание у коравосърдечните турци, като споменава, че детето е сираче, и им припомня, че и те са бащи. Баба Илийца успява да омилостиви заптиетата и се качва в ладията.
Кое в разказа „Една българка“ може да се определи като исторически достоверно и кое – като художествена измислица?
