Български език 6-7 клас

 Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина – трябва да донесе на бунтовника хляб и дрехи, както и да го укрие.

 Ретроспекция (от лат. – гледам назад) е често срещан композиционен похват в художествената литература. Използва се в повествователни художествени текстове. Чрез ретроспекцията се нарушава хронологичният ход на събитията, за да се представят минали случки. Те разкриват важна информация за героите, обясняват поведението им или осветляват някой от конфликтите.

   Съвсем естествена е първоначалната ѝ уплаха. Чудатите дрехи и пушката са знаците, по които Илийца преценява, че непознатият е от онези момци, дръзнали да се изправят срещу поробителите. Веднага разбира, че го грози опасност – може потеря да го залови или българи да го предадат: „Как ще се скрие в Челопек! Там е огън сега – ще го предадат на турците“. Жената внимателно обмисля ситуацията и не дава на момъка напразни надежди. Със състрадание и болка наблюдава отчаянието, което се изписва по лицето на бунтовника, и спонтанно му обещава помощ – ще се върне през нощта и ще му донесе хляб и дрехи. Баба Илийца е християнка и не може да откаже помощ на изпаднал в беда човек, и то в момент, когато се надява на Бог да изцели болното дете.

4. Коментирайте поведението на героите при първата им среща.

• Какво е душевното състояние на четника и на баба Илийца? Кои изрази го разкриват?
• На какво се дължи първоначалната уплаха на възрастната жена?
• Какви чувства изпитва към непознатия момък?
• Защо въпреки личната си тревога Илийца обещава да помогне на преследвания момък?

    Вътрешният монолог на бързащата към манастира Илийца най-пълно разкрива мотивите ѝ, които я ръководят в благородното ѝ дело. Тя е убедена, че трябва да направи добро. От цялата си душа моли Богородица да закриля бунтовника, защото той е поел пътя да защити рода и вярата си. Изразът „… българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става“ говори за патриотичните подбуди на българката, която разбира, че свободата и вярата изискват жертви. Водена от човеколюбието, от патриотизма си, от християнския и майчиния си дълг, Илийца решава да се бори за два живота – на детето и на бунтовника. Знае, че изпитанията ще са трудни, но е убедена, че ако сториш добро, ще получиш добро.

5. Как вътрешният монолог на баба Илийца обогатява представата за нейния характер и за житейските ѝ възгледи?

• Защо очите на жената се пълнят със сълзи след раздялата ѝ с четника? Каква е ролята на този детайл в изградената представа за героинята?
• Защо баба Илийца иска да помогне на „бежанеца“? Защо нарича бунтовника „клетник“?
• Кои общочовешки и християнски ценности ръководят Илийца в благородното ѝ дело?
• С кого Илийца решава да сподели тайната си? От кого се надява да получи помощ? Защо има нужда от подкрепа? Кои достойнства на игумена дават основание на възрастната жена да му се довери?
• С каква душевна нагласа тръгва Илийца към манастира? Кой израз разкрива надеждата ѝ, че ще успее да спаси, „ако даде Бог, два живота“?

Третата част на разказа започва с мрачен нощен пейзаж. Той е композиционен похват, чрез който Иван Вазов не само изобразява времето и мястото на случката, но и разкрива емоционалното състояние на героинята си. „Тъмното було на нощта“, мрачните и намусени Бабини плазове, черните дупки и жаловитото шумене на реката всяват страх и съответстват на безпокойството в душата на баба Илийца. Образът на манастира, заспал, „глух и пустинен“ загатва за бъдещото развитие на действието и внушава представата за отдалечеността на Божиите служители от историческите събития и от проблемите на хората.

1. Коментирайте ролята на пейзажа в началото на трета част на разказа.

• Какво изобразява пейзажът? Какви художествени средства са използвани в описанието?
• Кой е преобладаващият цвят? Посочете думите и изразите, които го изобразяват.
• Какви предчувствия поражда образът на спящия манастир?

 Следващата сцена не е изненадваща за читателя. Тя е завръзка на третата част, защото представя основния конфликт в нейния сюжет – между баба Илийца и сприхавия отец Евтимий.
    Хлопането по вратата на манастира отеква зловещо и разгневява калугера. Думите му към ратая разкриват ужаса, който изпитва. Страхът и от турците, и от бунтовниците го сковава и той забравя, че е Божи служител, призван да помага на изпадналите в беда. Игуменът на манастира отсъства, а това обстоятелство увеличава страха му. С ругатни посреща нощната посетителка, защото отварянето на портите за него е цяло изпитание. Дори не смее да произнесе думата „бунтовници“: „Ония са или турци… Тая нощ ще ни изколят… Нищо тука няма, нищо тука не оставям да припари…“. За него постъпката на селянката е равносилна на лудост, защото не може да проумее риска, който поема да тръгне към манастира през нощта, да пресече гората във време, когато потери обикалят и преследват четници. Страхът така го е обсебил, че забравя за силата на молитвата. Налага се баба Илийца да му напомни: „Ти няма нищо да направиш, но Господ може всичко.“

2. Защо посещението в манастира се превръща в поредното изпитание за Илийца?

• С какви очаквания бърза Илийца за манастира?
• Как я посрещат монахът и ратаят? Как това отношение е разкрито чрез поведението и речта им?

3. Защо според отец Евтимий Илийца е „луда“? Кое в поведението ѝ му изглежда крайно неразумно?

    Калугерът е коравосърдечен човек. Начинът, по който изпълнява задълженията си – облеклото, произнасянето на молитвата и непрекъснатото мърморене, че това, което прави, е опасно, разкриват малодушието, егоизма, безразличието и робската му психика.
    Въпреки показаната неприязън, Илийца се опитва да каже на монаха за неочакваната среща в церовата гора, но не успява. Усетил какво ще чуе, Евтимий грубо я прекъсва: „Какво ще обаждаш и какви христиени? Хай върви да спиш, че може да ни видят отгоре някои и да ни дойдат на гости…“. В този момент Илийца осъзнава, че не може да се довери на сприхавия монах, както и да сподели кого е срещнала в церовата гора и какво му е обещала. Разбира, че сама трябва да се справи в сложната ситуация.

4. Какво е отношението на калугера към болното дете? Коментирайте портрета, жестовете и речта на отец Евтимий.
5. Как реагира монахът на опита на възрастната жена да сподели тайната си? Защо поведението му не изненадва читателя?
6. Кои човешки слабости проявява калугерът, когато не желае да отвори за втори път манастирските порти? Кои от тях са несъвместими с мисията му на монах, на духовен пастир?

    Желанието ѝ да си тръгне незабавно, поражда нов отпор. Първоначално у калугера проговаря страхът и затова категорично отказва да отвори портите, като за пореден път я нарича луда. „Да отвори пак портата? Това беше опасно. Може да нахълтат лоши човеци…“ След това обаче се досеща, че селянката „се е срещала с тях“ и „може да донесе някаква беда на манастира“. Затова ѝ дава хляб и я пуска да си върви.
    С раздялата на двамата герои напрежението спада, основният конфликт в трета част е разрешен. Калугерът остава зад заключените врати на манастира, чужд на болките и страданията на хората, а Илийца продължава пътя си, за да спази обещанието си и спаси живота на момъка.

7. Кои са мотивите на монаха да даде хляб на жената и да я прогони от манастира?
8*. Коментирайте поведението на Илийца и на калугера по време на срещата им. Кои техни качества са разкрити чрез противопоставянето?