Художествен текст. Извличане на информация от художествен текст
В днешния урок ще се научите как с цел да бъде решена някаква комуникативна задача, се търси, извлича се, подбира се и се анализира информация от художествени текстове.
Да прочетем текста на стр. 18 в учебника по български език.
- Каква представа получавате за лятото, нарисувано от Петя Дубарова в текста?
- Какво е останало от лятото, след като то вече си е тръгнало?
- Защо вълните са „побелели от тъга“, а малкото раче е разплакано?
- Кой е вашият любим сезон? Нарисувайте го и разкажете за него на съучениците си.
В текста от Петя Дубарова е представен художествен образ на лятото. Той се отличава с конкретност – виждаме лятото в момента, когато си отива (разтваря ръце и изчезва) и настъпва есента (Става хладно). Образът е условен – поетесата му приписва качества, които са резултат от нейното творческо въображение (лятото плаче; то се покатерва с нечувана ловкост и др.). За въздействената сила на текста допринасят използваните художествени изразни средства: думи с преносни значения – пепел от мрак; прегорели смехове и др. Чрез тях се разкрива емоционалното отношение на авторката към лятото. При възприемане на текста се предизвиква естетическо преживяване – четенето и осмислянето му пораждат естетическа наслада. „Лятото“ е художествен текст.
Художествен текст:
- текст на литературните произведения;
- чрез езика в текста се създават художествени образи.
Когато възприемаме художествен текст:
- анализираме текста – изясняваме особености на литературното произведение (образи, похвати за изграждането им и т.н.);
- тълкуваме текста – изясняваме смисъла на отделни елементи на текста или на цялата творба; правим изводи за отношението между буквални значения на използвани езикови средства и значения, които не са изразени пряко (т. нар. подтекст).
Образите, изградени в художествените текстове, са едновременно конкретни – наподобяват реални обекти от действителността, и условни – породени са от творческата фантазия на автора. Чрез тях се оказва въздействие върху мислите и чувствата на читателите. В текстовете преобладават езикови средства, с които се постига по-голяма изразителност.
Всички средства на езика могат да се използват в художествените текстове (в съответствие с творческия замисъл и езиковия усет на автора). Най-често обаче се употребяват езикови (художествени) средства, с които се изразяват образност и емоционалност.
Езикови средства, използвани в художествените текстове:
- думи за изразяване на преносни значения (лексикални средства)
слънцето влезе в стаята
светла радост
черна злоба
- повторения на синтактични конструкции, промяна в словореда и др. (синтактични средства)
„Нека носим йоще срама по челото [...]
нека спомен люти от дни на позор [...]
нека ни отрича исторьята, века,
нека е трагично името ни, нека...“ – Иван Вазов
- повторения на гласни звукове и на съгласни звукове (фонетични средства)
„Кръгозори надвесени и сплътени тъми.
Ръми, есен е.
В глухи жалби унесени, ние бродим сами.
Ръми, есен е.“ – Николай Лилиев
Художествени текстове (както на хартиен, така и на електронен носител) възприемаме, за да изпитаме естетическо удоволствие от общуването с литературните произведения, да обогатим познанието си за човека и за света. Възприемането на художествени текстове зависи от личния ни опит, от равнището на общата и на езиковата ни култура, от уменията ни на анализираме и да тълкуваме текста.