Историческа достоверност и художествена измислица в "Една българка"
Да прочетем глава 6 от разказа "Една българка" - стр. 98 в учебника по литература.
1. Коя е централната случка в сюжета на шеста част на разказа? Какво е отношението ѝ към събитията, за които се разказва в предходните части?
2. Защо шеста част на разказа изпълнява ролята на развръзка?
3. Коментирайте описанието на турската потеря. Каква е функцията му в сюжета?
• От какви войници се състои?
• Какво е въоръжението им?
• Кой е предводителят им?
• Какво е поведението на турците, когато Джамбалаза пада мъртъв?
• Какво е отношението на повествователя към потерята и към нейния предводител? Кои изрази го разкриват?
Да четем с разбиране
Шеста част изпълнява ролята на развръзка, защото в нейния сюжет се разрешава основният конфликт – между турците и баба Илийца, която се опитва да помогне на един от преследваните четници. Едновременно с това тази част „затваря“ историческата рамка, поставена в началото на първа част. Разказът започва с информация за разбитата чета и смъртта на войводата и завършва с гибелта на един от последните оцелели четници и убийството на турския предводител. Така в достоверния разказ за големите исторически събития Вазов вплита художествената измислица за Илийца от Челопек, като изгражда обобщения образ на една достойна жена, всеотдайна майка и добра християнка, която се опитва да спаси едно от момчетата, тръгнало „за християнска вяра курбан да става“. Читателят може да съпостави историческите личности и тази обикновена жена, за да стигне до извода, че достойнството, саможертвата и смелостта са качества, които проявяват и онези, чиито имена не са записани в историята.
Шеста част започва с пейзаж, изобразяващ времето и мястото на събитията, които ще се разиграят. За разлика от предишните пейзажни описания обаче това е ведро, слънчево, наситено с ярки цветове. По никакъв начин не предсказва трагичните случки, които предстоят.
Финалът на разказа съчетава историческите факти – убийството на Пера, и художествената измислица за самоубилия се младеж, когото баба Илийца се опитва да спаси. В този епизод Вазов обвързва народната песен, от която е мотото „Аферим, бабо, машаллах!“, и сюжета на разказа с разгръщането на мотива за юнашката глава. За разлика от песента, в която поробителите изразяват почитта си към майката на хайдутина, но взимат главата на Стоян като трофей, в разказа башибозуците осъзнават, че не те са истинските победители. Моралният победител е момъкът в попско расо, който е застрелял предводителя им и сам е сложил край на живота си.
„Една българка“ завършва с епилог, който съдържа информация за съдбата на Илийца и нейния внук. Чрез него авторът за пореден път засилва внушението, че разказаното може да се определи като „исторически епизод“, защото представя по художествен начин истината за размирното бунтовно време след погрома на Ботевата чета.
Отворете на стр 101 и да попълним табличката в упр. 1 .
Кои са сюжетните моменти и тяхната функция?
- Експозиция - пейзажът в началото на главата - предсказващ за предстоящите събития.
- Завръзка - Появата на турската армия
- Кулминация - убийството на Джамбалаза
- Развръзка - Самоубилият се четник, намерен в колибата
- Епилог - разказ за събитията след приключване на разказа