Неразделни - балада за любовта, победила смъртта
Пенчо Славейков е поет и мислител, литературен критик и преводач, ярък представител на модерните промени в българската литература от началото на ХХ век.
Роден е на 27 април 1866 г. в Трявна като осмото дете на видния възрожденски поет, журналист и борец за църковна независимост Петко Рачев Славейков.
Ранните години на бъдещия поет преминават в родния град. Пенчо расте като изключително палаво, буйно и жизнерадостно дете. Детското безгрижие към училището съжителства с творческата атмосфера и с книжовните занимания на баща му и братята му. Учи в Трявна и Стара Загора, където Петко Славейков е назначен като учител.
Неразделни
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина –
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
„Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме ясно слънце от небето
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко –
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
„Първо либе, първа , не копней, недей се вайка,
че за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала?
За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла.“
Думите му бяха сладки – бяха мъките горчиви –
писано било, та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори,
„Клетника – дочух между им да се шушне и говори: –
право се убол в сърцето – ножчето му още тамо!“
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек’ сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви –
тамо само тия, дето истински са мъртви –
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; –
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла.
За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла...“
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това, що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
1896 г.
Защо тази песен е наречена "балада"?
„Неразделни“ на Пенчо Славейков е балада за голямата любов, която побеждава дори смъртта. Героите не успяват да постигат мечтата си приживе, но остават завинаги свързани, след като се прераждат в дървета – явор и калина. Освен мотива за неразделните баладата разгръща и други два мотива – за конфликта между родители и деца и за живота след смъртта.
В началото на баладата е изобразена красива природна картина, изпълнена с хармония, душевен покой и нежност. Усамотеният бряг и тъжният шепот на листата създават усещане за тайнственост и . В тази загадъчна атмосфера читателят е въведен от лирически говорител. Именно през неговия поглед са представени героите и е препредадена скръбната изповед на Калина. Без да се намесва пряко с въпроси или с обобщения, присъствието му се усеща в цялата творба.
В баладата е проследена една сюжетна линия, в която са откроени три основни момента – нещастната любов на Иво и Калина и несъгласието на родителите им да ги задомят, самоубийството на двамата млади, предпочели смъртта пред живот без любов, и прераждането на героите в дървета, преплели клоните си над гробовете. И трите епизода са максимално лаконични. В тях няма излишни подробности, дори не се споменава причината, поради която родителите не одобряват любовта на децата си. Този начин на „разказване“ поставя акцент единствено върху голямата искрена и жертвоготовна любов на Иво и Калина. На преден план са изведени техните силни чувства, привързаността им и мечтата им да живеят заедно.
Двамата герои са характеризирани най-вече чрез любовта си, която е силна и искрена, предана и чиста. Калина сравнява любимия си със слънце, което внася в живота ѝ топлина и светлина.
Макар че е взаимна, обичта не носи радост на Иво и Калина, а само болка и тъга. В патриархалния свят, в който живеят, младите не определят сами кого ще обичат и за кого ще се оженят. Тази роля е отредена на родителите. Те решават кога и за кого ще задомят децата си. А родителите на Иво и на Калина не желаят да ги благословят.
„Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка…“
Този конфликт е неразрешим. Волята на възрастните е закон за младите и приживе те не могат да сторят нищо пряко нея. Свободни могат да бъдат само в смъртта. Самоубийството, макар че е грях според християнските канони, е единственият начин да се противопоставят на остарелите патриархални норми, на лицемерния морал. Ето защо то се превръща в протест срещу духовното насилие над отделната личност, в протест срещу отнетото право на индивида сам да решава съдбата си.
За читателя самоубийството не е изненадващо – то е психологически обосновано. Мисълта за смъртта се прокрадва за първи път в думите на Иво:
„… Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала?
За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла.“
И тъй като лъжовният свят обрича влюбените само на горчиви мъки, те решават да го напуснат. Не става ясен конкретният повод за самоубийството на Иво, но личи съчувствието на хората, които го наричат „клетника“. В този драматичен момент поетът разкрива психическото състояние на Калина. Многобройните глаголи представят действията ѝ и подчертават нейната непоколебимост да последва любимия си в смъртта.
Смъртта на героите е трагична, но и красива, възвисена, защото те постигат мечтата си да бъдат неразделни.
5. Кои са лирическите герои в стихотворението? Как са изградени образите им? Посочете чертите, с които са представени.
6. Коментирайте изповедта на Калина.
• Защо Калина нарича „лъжовен“ света, в който е живяла като девойка? Щастлива или нещастна се е чувствала в него?
• Защо любовта между двамата млади е невъзможна? Кои патриархални традиции не им позволяват да постигнат мечтаното семейно щастие?
• Защо и как Иво и Калина отстояват любовта си? Какъв смисъл е вложен в думите на Иво: „За сърцата, що се любят, и / смъртта не е раздяла.“? Защо за момъка тези думи са „верни“?
• Коментирайте емоционалното състояние на Калина, когато вижда трупащата се навалица, и похватите, с които е разкрито. Проява на смелост или на безсилие пред патриархалните традиции е самоубийството на двамата млади? Илюстрирайте отговорите си с цитати.
• Защо погребват двамата млади на „брегът край таз долина“ (вж. „Енциклопедия“, по-долу)?
• Как финалът на изповедта доказва, че „За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла...“?
• Каква роля в композицията на стихотворението изпълнява повторението на този стих?
В композицията на баладата се забелязват две особености. Първата е свързана със своеобразната рамка, в която е оградена изповедта на Калина. Това са първите две и последното двустишие, в които звучи гласът на лирическия говорител. Встъпителните стихове градят атмосферата и подготвят читателя за предстоящата драматична изповед, а последните – разкриват съчувствието и тъгата на лирическия говорител към „на любовта двете жъртви“.
Втората композиционна особеност е, че сюжетът е поднесен като „разказ в разказа“ – в „разказа“ на лирическия говорител е вплетен „разказът“ на Калина. Този похват кара читателя да възприема историята като действително случила се, защото я „чува“ от героя, който лично е преживял събитията. А това го кара да съпреживее по-дълбоко чувствата и мислите на героите, да усети техните вълнения, мечти и скърби.
