Редактиране на текст
Днес ще поворим за редактирането на текст.
Какво означава "редактиране"?
Редактирането се налага постоянно в ежедневието ни, не само когато даден текст ще се публикува.
Дори в елементарните съобщения по телефона, ако не прочетем и редактираме написаното, то много често авторедакторът слага думи, които не сме желали.
Но да се върнем към редактирането на художествен текст.
Да вземем следния пример от ученически текст:
Виждаме повторението на думата "обяснява" и това е неуместно. Как бихме могли да го редактираме, - чрез замяна със синоним. Примерно, - каза, допълни и тн.
Днес ще упражним това с редакция на преразказ по разказа "По жътва".
Можете ли да познаете кой разказва случката?
Беше жътва, слънцето се бе спряло огнено и немилостиво в небесата, но огнените му лъчи не успяваха да прогонят работливите селяни от полето. Там нейде и аз неуморно работех, носех тежките снопи и се заслушвах в моминските песни, които ехтяха над огненото поле чак до небесата като благодарствени молитви. Слушах и гледах как сам самички жънеха моята стара майка и малка сестричка, която ми викна закачливо дали бих познал Пенкиния глас,а аз и отговорих че го долавям леко тъй като се слива с останалите и се губи. Подканих старата си майка,да седне до мен да си почине, да послуша малко моминските песни, ако ли познае Пенкиния глас ще й стане снаха, а старата ми майка с усмивка ми рече ,че ако аз не мога да позная Пенкиния глас, то и тя нема да може. И през море да пее, аз пак ще позная Пенкиния глас. И като чели ме чуха ,изведнъж всичко в полето затихна,само един звънлив глас се залюля с мощни вълни над полето. Това беше моята Пенка, а песента и продължаваще да се шири, окичена с мили, любовни думи изпращани до мен.
Не се стърпях и се провикнах закачливо,а от тколните нивя се чуха ободрителни смехове. Чу ме и Пенка и и се провикна и тя със закачлива песен. И над полето сякаш с кръст в ръка , прехвръкна надеждата за радостта.
Но изведнъж от отдалеченото краище пристигна босоного дете и ни каза че Пенка била примряла от горещина. В този момент сякаш небето се стовари над мен и хукнах към Пенкината нива, молейки се чутото да бъде лъжа. Но уви, какво да видя моми, булки, мъже и жени,майки се бяха събрали над нечие тяло. Разбутах тълпата и какво да видя, край златен сноп бе паднала, като от куршум ударена. А от полуоткритата и уста бе потекла алена струйка кръв. Едната и ръка още държеше острия сърп, а другата грижливо стискаше рукойка класове.
На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите не се мяркаха работници,макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни. Полето празнуваше тъжен празник. Погребаха Пенка.
Забележете как е предадена речта на героите в този преразказ от името на Никола?
Каква е основната тема на разказа от Елин Пелин?
Сюжетът на разказа следва естествения ход на събитията във времето и е построен върху една-единствена трагична случка – смъртта на млада жътварка, покосена от слънчев удар. Заглавието на творбата обаче загатва, че това, за което се разказва, се повтаря във времето и често се случва по време на жътва.Експозицията на разказа представя времето и мястото на случката – жътва в Софийското поле. Описанието на горещия летен ден е изключително ярко. Изразите „слънцето се спряло огнено и немилостиво“, „жарките му лъчи“, „полето а-ха ще пламне в пожар“, „огън и жар“, „адска мараня“, „тежко и душно“ пораждат усещане за изключителна горещина. Цветовете са наситени, предимно в жълто-червената гама, която подсилва чувството за невероятна жега и създава тягостно настроение.
На този фон са изобразени жътварите, които работят неуморно, защото „узрялото жито не чака“. Настроението рязко се променя. Ако природата е унила и дори птиците са се изпокрили, то хората са удовлетворени и огласят полето с песните си. Трудолюбието и упоритостта са едни от най-характерните черти на тези труженици. Те знаят, че плодородната реколта трябва да се прибере, тъй като е под открито небе и зависи от капризите на природата. В това се изразява и основният конфликт в разказа. Природата и човекът са във вечно противоборство. Тя дава, но и взема, може да бъде много щедра, но и жестоко безмилостна. Хората са благодарни на Бог за плодородието, с което ги е дарил, и затова песните им „се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви“. Именно тези песни превръщат жътвата от убийствен труд в празник.
Закачките, песните и смеховете карат читателя да се отърси от тягостното настроение и да забави за непосилния труд на жътварите и за адската жега. Може би затова вестта за смъртта на Пенка прозвучава така неочаквано и зловещо. Това е кулминацията на разказа. Болката е огромна. Смъртта на девойката не е единичен случай: „Боже! Пак жертва“.
Хората са покрусени, скръбта им е съизмерена с едно от най-големите природни бедствия: „Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата“. Впечатляваща е сцената, в която всички жътвари се стичат на Пенкината нива. Ужас е обзел „булки и моми, и мъже и жени, и майки“. Портретът на девойката подчертава красотата ѝ и засилва безутешното страдание. Отделните детайли „хубавото ѝ лице“, „гъсти ресници“, „бялата ѝ гушка“ разкриват и съчувствието на повествователя към невинната жертва. Завладяваща е и мъката на Никола, паднал до мъртвото тяло на любимата си.
Разказът завършва така, както и започва – с пейзаж. Детайлите в него се повтарят, но звученето му е различно. Ако в началото тягостното чувство се уравновесява чрез бодростта, трудолюбието, песните и смеховете на жътварите, то в края мъката и безнадеждността доминират над всичко – жегата продължава да е убийствена, но из нивите не се чуват човешки гласове: „Полето празнуваше тъжен празник. Погребваха Пенка“. Така двата пейзажа в началото и в края на разказа оформят своеобразна художествена рамка, която огражда случката за човешката трагедия по време на жътва.
Посланията на разказа „По жътва“ са свързани с основната тема – мястото на труда и природата в живота на човека. Селянинът е зависим от природата, а тя може да го дари с богата реколта, но може и в един миг да му отнеме всичко, да обезсмисли всичките му усилия. Независимо от това за героите на Елин Пелин трудът е ценност, защото носи радост и удовлетворение и без него животът им не би имал смисъл.
Да видим познаваме ли текста? - упр онлайн.
